ДИСКЪТ НЕ ЛЕТИ НАПРЕД. ТОЙ ДЪРПА ПРОСТРАНСТВОТО КЪМ СЕБЕ СИ

Самолетът лети напред, защото двигателят изхвърля маса назад.

Ракетата прави същото в космоса.

Според Bob Lazar Sport Model не прави нито едното.

Той твърди, че долното ниво на диска съдържа три gravity amplifiers. Над тях, в централното ниво, стои reactor с Element 115. Трите amplifiers могат да се насочват независимо и да фокусират това, което Lazar нарича Gravity A wave. В неговия модел корабът не преодолява gravity. Създава и насочва собствено gravitational field.

Lazar описва два flight modes.

При Omicron се използва основно един amplifier. Това е режимът за hover и движение близо до планета. Машината се издига, премества се бавно и може да стои неподвижно без wings, rotors или visible exhaust.

После идва Delta.

И трите amplifiers се насочват към една точка. Според Lazar те създават достатъчно силно distortion на пространство-времето пред диска, така че destination буквално да бъде „придърпана“ към craft-а. Вместо корабът да премине цялото разстояние от A до B по нормален начин, той променя geometry между тях.

Точно тук се появява странното движение, което UFO witnesses често описват.

Lazar казва, че при сериозно acceleration дискът първо се завърта така, че коремът му да сочи към direction of travel. Тоест flying saucer, който тръгва хоризонтално, за момент изглежда сякаш лети на една страна. Според неговата схема трите gravity emitters трябва да бъдат ориентирани към точката, към която craft-ът иска да се придвижи.

Има и други детайли.

Sport Model според Lazar е приблизително 16 feet висок, а в различни негови изказвания диаметърът варира от около 40 до около 52 feet. Интериорът е разделен на три levels. Централните seats са прекалено малки за нормален възрастен човек. Една от вътрешните арки според него става прозрачна, когато craft-ът е energized, и върху нея се появяват непознати символи.

Но тук физиката удря стената.

General Relativity действително казва, че mass и energy изкривяват space-time. Изключително силно gravitational field може да влияе на времето и траекторията на light.

Това е реална физика.

Не е реална доказана технология да поставиш парче moscovium в reactor и да получиш steerable gravity beam. Съвременната наука няма устройство, което работи според описанието на Lazar. Нито една публикация не е показала controllable Gravity A wave, която може да бъде amplified като radio signal.

Тоест описанието е достатъчно близо до истински physics terms, за да звучи убедително.

Но липсва експериментът, който свързва думите с машината.

И точно тук трябва да разгледаме човека.

Lazar представя себе си като physicist, учил в MIT и Caltech и работил в Los Alamos National Laboratory.

Част от това се оказва реална.

Друга част...

почти не оставя следа.

И това е може би най-големият проблем на цялата история.

В следващата част: реалният Los Alamos directory, Kirk-Mayer, липсващите MIT и Caltech записи и въпросът дали правителството е изтрило биографията му или Lazar просто я е преувеличил.