БАТАЛЬОНЪТ, КОЙТО МОЖЕ БИ НИКОГА НЕ Е СЪЩЕСТВУВАЛ ПОД ТОВА ИМЕ

След всичко, което остава, картината е странна. За „Батальон 14“ имаме телевизионен документален разказ, свидетели, които твърдят, че са били част от структурата, и множество по-късни истории за съветски пси-оператори. Но няма лесно откриваем съветски военен документ, който ясно да казва: „Батальон 14 — подразделение от екстрасенси“. Това е огромна празнина и не трябва да я скриваме. Възможно е името да е по-късна легенда, да обединява няколко различни програми или просто да е телевизионно название, което постепенно започва да се приема като историческо.

Само че махнем ли името, останалата история не изчезва. В/ч 10003 е свързана с генерал Алексей Савин и хора, които публично разказват за военни изследвания на необичайни човешки способности. Американски разсекретени документи доказват, че още през 70-те американското разузнаване систематично събира сведения за съветска телепатия, telepathic hypnosis, psychoenergetics и psychokinesis. А САЩ действително създават собствени програми за remote viewing и ги използват в разузнавателен контекст в продължение на години.

БАТАЛЬОН 14 МОЖЕ ДА Е ЛЕГЕНДАРНОТО ИМЕ.

НО ПСИХИЧНАТА НАДПРЕВАРА МЕЖДУ СУПЕРСИЛИТЕ НЕ Е ЛЕГЕНДА.

Това е най-интересната част. Не е нужно да вярваш, че човек може да вижда през бетон. Не е нужно да вярваш в телепатия. Историческият факт, който остава, е, че хора в едни от най-мощните военни и разузнавателни структури на планетата са отделяли време, пари и секретни ресурси, за да проверят дали е възможно. Едната страна се страхува, че другата е напред. Другата започва собствени изследвания. После първата вижда тези изследвания и увеличава своите. И независимо дали в началото е имало реална способност, надпреварата сама започва да подхранва себе си.

Накрая през 1995 г. американската оценка на remote viewing стига до извод, че резултатите не са достатъчно надеждни за практическо разузнаване и програмата е прекратена. За руската страна Савин твърди, че в/ч 10003 продължава до началото на XXI век. Доказателствата за сензационните способности остават спорни. Част от архивите липсват. Други никога не са били публични.

И затова последният въпрос не е:

„Имало ли е магьосници в армията?“

Истинският въпрос е:

КАКВО ТОЧНО СА ВИДЕЛИ В ТЕЗИ ЕКСПЕРИМЕНТИ, ЗА ДА ПРОДЪЛЖАТ ТОЛКОВА ДЪЛГО?

Защото най-странната част от историята не е, че хората вярват в телепатия.

А че две суперсили са се страхували достатъчно една от друга, за да проверят дали телепатията може да стане оръжие.