НЕПОЗНАТ ПОРЪЧВА 119-ТОНОВ ПАМЕТНИК. И КАЗВА, ЧЕ ИМЕТО МУ Е ФАЛШИВО.

Лятото на 1979 година. В Elberton, Georgia — град, известен с гранита си — се появява добре облечен непознат. Представя се като R. C. Christian и влиза в Elberton Granite Finishing Company с проект, който звучи прекалено голям дори за хора, работещи с камък всеки ден. Иска четири огромни гранитни плочи, централен камък и капител. Иска конструкцията да бъде прецизно ориентирана към небето. Иска върху нея да бъдат издълбани правила за човечеството. И още в началото признава нещо важно: R. C. Christian не е истинското му име. Според него той представлява организация, която финансира проекта, но самоличността както на човека, така и на групата остава неизвестна.

Президентът на гранитната компания Joe Fendley първоначално смята, че пред него стои човек с безумна идея. Опитва се да го обезкуражи с огромна цена. Christian просто пита колко време ще отнеме. После е изпратен при банкера Wyatt Martin, защото проект с подобни размери няма как да започне без доказателство, че парите са реални. Martin по-късно разказва, че поискал истинската самоличност на Christian. Сделката била проста: ще я научи, но ще подпише обещание никога да не я разкрива. Финансирането трябвало да пристига от различни банки, така че следата да бъде трудна за проследяване.

ЕДИН ЧОВЕК НАУЧАВА КОЙ Е R. C. CHRISTIAN.

И ОБЕЩАВА ДА ОТНЕСЕ ИМЕТО МУ В ГРОБА.

Проектът започва. Огромни блокове син гранит са извадени от кариерата, обработени и транспортирани до хълм насред селски район. Когато монументът е завършен, тежи около 119 тона и съдържа над 4000 издълбани знака и букви. Christian настоява мястото да бъде далеч от тълпи и големи градове. На 22 март 1980 г. конструкцията е официално открита. Четири основни плочи носят послание на осем съвременни езика, а горната плоча добавя още четири древни писмени системи.

Но Christian не строи просто паметник. Според разказа, който дава на хората около проекта, конструкцията трябва да служи и като часовник, календар и ориентир — и да остане достатъчно здрава, за да бъде полезна дори след тежка катастрофа. Идеята е бъдещите хора да могат да използват посланията, за да изградят цивилизация отново.

ТОВА НЕ Е НАДГРОБЕН КАМЪК ЗА МИНАЛОТО.

ТОВА Е ИНСТРУКЦИЯ ЗА СВЯТ, КОЙТО ОЩЕ НЕ СЪЩЕСТВУВА.

И точно тук историята преминава от странна към неудобна. Защото първото правило върху този паметник не казва „пазете мира“. Не казва „не водете войни“. Не казва „помагайте си“.

То започва с число.

500 000 000.

В следващата част: ЗАЩО ПЪРВОТО ПРАВИЛО ЗА НОВИЯ СВЯТ ОСТАВЯ ЧОВЕЧЕСТВОТО ПОД 500 МИЛИОНА?