Когато Клаус Шмит разкопава Гьобекли Тепе, той прави откритие, което го озадачава повече от всичко останало. Каменните кръгове не са просто разрушени от времето. Те са запълнени. Пръст, камъни, кости на животни, отломки. Всичко е натрупано вътре в храма, до върха на колоните.
ЗА ШМИТ ОТГОВОРЪТ Е ЯСЕН. НЯКОЙ ГИ Е ЗАРОВИЛ НАРОЧНО.
Някъде около 8000 г. пр.н.е., след като храмът е използван повече от хиляда години, хората спират да го използват. И според тази версия го погребват. Нарочно. Колона по колона. Кръг по кръг. Запечатват го под земята, сякаш искат да го скрият.
Това е една от най-странните загадки на Гьобекли Тепе. И точно заради нея храмът е запазен толкова добре. Ако не беше заровен, колоните отдавна щяха да бъдат разбити, разграбени, използвани за други сгради.
Някой е искал Гьобекли Тепе да оцелее.
ЗАРОВЕН ПРЕДИ 10 000 ГОДИНИ. ОТКРИТ В НАШЕ ВРЕМЕ.
Конспиративната версия вижда в това послание. Като капсула на времето. Хората, които са знаели нещо важно, са го оставили за бъдещето. Защитено от войни, грабежи и забрава. И са се надявали един ден някой да го намери.
Защо точно сега? Защо точно в нашето време, когато отново говорим за катастрофи, климат, комети?
Други теории отиват още по-далеч. Че храмът е заровен, защото е изпълнил задачата си. Или защото е станал опасен. Или защото онези, които са го построили, са знаели, че идва ново бедствие, и са искали да запазят знанието си.
Тук обаче трябва да се каже нещо честно. В последните години археолозите, които продължават разкопките след смъртта на Шмит през 2014 г., преразглеждат идеята за умишленото заравяне. Новите проучвания предполагат, че част от пълнежа може да е резултат от свличания на почвата по склоновете през вековете. И от постоянни преустройства. Не от едно голямо, нарочно погребване.
НАУКАТА ПРОМЕНЯ ОТГОВОРА. ВЪПРОСЪТ ОСТАВА.
Защото дори да не е заровен с един замах, Гьобекли Тепе все пак е изоставен. Хората, които са го строили хиляда години, си отиват. Знанието им изчезва. И чак хиляди години по-късно някой отново построява нещо подобно.
А Гьобекли Тепе не е единственият. Днес знаем, че в същия регион има още десетки подобни хълмове.
Колко още храмове чакат под земята, е в следващата част.
Част 04 от 07 · поредица
