Случва се нещо далеч от теб. Не си там. Не познаваш участниците. Нямаш достъп до цялата случка. Въпреки това до вечерта вече имаш мнение — силно мнение. Знаеш кои са добрите, кои са опасните и какво трябва да стане утре. Между събитието и твоето убеждение е имало няколко стъпки. Някой е избрал кои кадри да покажe. Друг е написал заглавие. Трети е поканил човек да обясни видяното. Ти си получил завършена история. И постепенно си забравил, че никога не си виждал самото събитие.
ЗАКЛИНАНИЕТО НЕ ЗАПОЧВА, КОГАТО ТЕ НАКАРАТ ДА ПОВЯРВАШ НА ЛЪЖА. ЗАПОЧВА, КОГАТО СПРЕШ ДА ВИЖДАШ РАЗЛИКАТА МЕЖДУ СЪБИТИЕТО И РАЗКАЗА ЗА НЕГО.
Дейвид Айк използва образа на „заклинание“ за устойчив начин на възприятие, който според него държи обществото вътре в ограничена картина на света. В тази теория информацията е решаваща: от онова, което получаваш, изграждаш представата си за действителността. Ако потокът може да бъде насочван, може да се насочва и представата ти. Това е големият конспиративен извод на Айк. Но първата му стъпка е позната на всички — никой от нас не може лично да присъства навсякъде. Помисли за една снимка от протест. Виждаш разгневени лица и счупен прозорец. Ако камерата се обърне, може да видиш хиляди спокойни хора на същия площад. И двете изображения може да са истински. Избраното изображение обаче ще определи какъв въпрос ще си зададеш. „Защо тези хора протестират?“ или „Защо тези хора са опасни?“ Не е нужно някой да подправя снимката, ако може да избере коя снимка ще стане символ на целия ден.
АЙК БИ КАЗАЛ, ЧЕ ТОВА Е НАЧИНЪТ ДА СЕ ИЗГРАДИ КЛЕТКА БЕЗ СТЕНИ: ПОДАВАШ НА ХОРАТА РАЗКАЗА ТОЛКОВА ПОСЛЕДОВАТЕЛНО, ЧЕ ТОЙ ЗАПОЧВА ДА ПРИЛИЧА НА ТЕХЕН
СОБСТВЕН СПОМЕН. Има уловка. Ако решиш, че всяка показана история е измама, пак оставяш някой друг да определя реакцията ти. Този път ще отхвърляш автоматично, вместо да вярваш автоматично. Изходът е по-труден: да питаш коя част си видял, какво остава извън кадъра и откъде идва тълкуването. Но преди да започнеш да задаваш тези въпроси, разказът трябва да стигне до теб. И точно тук е следващата врата на заклинанието. Когато едно и също обяснение дойде от много места, то престава да звучи като нечие мнение. Започва да звучи като глас на целия свят.
А В СЛЕДВАЩАТА ЧАСТ: КОЛКО РАЗЛИЧНИ ИЗТОЧНИКА СА НУЖНИ, ЗА ДА ПОВЯРВАШ, ЧЕ
НЯМА ДРУГА ВЕРСИЯ?
Източници
Последна версия от имейл архива на автора
Текстът е взет от готовото писмо; илюстрацията е избрана от наличния архив.
Част 01 от 07 · поредица
