ЗАД ЛУНАТА ТРИМАТА ЧУВАТ МУЗИКА

Май 1969 година. Apollo 10 е генералната репетиция за първото кацане на Луната. Thomas Stafford, John Young и Gene Cernan летят до нея, влизат в орбита и изпитват почти всички маневри, които Apollo 11 ще извърши два месеца по-късно. Лунният модул се отделя от командния кораб и слиза на по-малко от 16 километра над повърхността.

После двата кораба преминават зад Луната.

Земята изчезва.

Радиовръзката с Houston прекъсва, както е планирано.

И тогава астронавтите чуват нещо.

Записът съществува.

Gene Cernan пита дали другите чуват свирещия звук. John Young потвърждава. Cernan го описва като „музика от космоса“. Малко по-късно Young казва, че трябва да разберат какво е това. Разговорът е записан от бордовата система на кораба.

Това е истинското събитие.

Но около него по-късно се добавя още един слой.

Историята започва да се разказва така: NASA пазела записите засекретени почти 40 години, защото астронавтите били чули сигнал от неизвестен източник на обратната страна на Луната.

Това не е вярно.

Материалите са били обозначени като поверителни непосредствено след мисията, но записите и стенограмите са публично достъпни още от началото на 70-те години. Не са „разсекретени“ за първи път през 2008 или 2016 г.

Остава звукът.

Най-приетото техническо обяснение е смущение между радиосистемите на командния и лунния модул. Michael Collins от Apollo 11 по-късно описва почти същото свирене и казва, че предварително е бил предупреден за него. Самият Cernan десетилетия по-късно заявява, че вероятно става дума за радиосмущение и че екипажът никога не го е смятал за нещо достатъчно сериозно, за да подозира външен източник.

Но това не променя странността на оригиналния момент.

Трима души.

Зад Луната.

Без връзка със Земята.

И в слушалките им се появява звук, който никой от тях веднага не разпознава.

Само два месеца по-късно Apollo 11 пристига в същия район.

И този път Houston сам казва на астронавтите да търсят нещо необичайно върху повърхността.

Светлина.

В кратера Aristarchus.

Причината е, че наблюдатели на Земята съобщават за странно сияние точно там.

А когато Michael Collins поглежда...

той също вижда нещо.

**В следващата част:** светлината, наблюдавана едновременно от Apollo 11 и астрономи на Земята, и огромният архив на NASA с повече от хиляда съобщения за необичайни промени върху Луната.