СТРАХЪТ КАТО РЕКОЛТА

Сутринта още не е започнала, а ти вече знаеш от какво трябва да се страхуваш. Телефонът ти показва война, болест, срив, нова заплаха. До обяд си прочел десет предупреждения. Вечерта не можеш да посочиш кое от тях пряко засяга живота ти, но усещането е останало: нещо лошо приближава.

АМИ АКО ТОВА УСЕЩАНЕ Е ЦЕЛИЯТ СМИСЪЛ?

В конспиративните разкази има дума за енергията, която човек отделя при силни преживявания: „луш“. Представата се свързва с необичайните преживявания, описани от Робърт Монро. По-късно тя намира място и в по-широки теории за скрит контрол. Дейвид Айк рисува свят, в който човешкото възприятие се държи в определени граници, а страхът играе ключова роля. Представи си за миг, че тези теории са верни. Как би изглеждала една ферма за човешки страх? Би ли имала огради? Пазачи? Табела на входа? Едва ли. По-вероятно е да прилича на обикновен свят, в който хората непрекъснато чакат следващата опасност. Те стават, работят, обичат, планират бъдеще. Но под всичко това пулсира тревога, която никога не затихва напълно.

НАЙ-ДОБРАТА ФЕРМА Е ТАЗИ, В КОЯТО НИКОЙ НЕ ЗНАЕ, ЧЕ ПРОИЗВЕЖДА НЕЩО.

Страхът има и съвсем видима стойност. Страшното заглавие привлича внимание. Предупреждението се споделя. Обещанието за защита печели последователи. А човек, който непрекъснато търси сигурност, се връща отново при онзи, който му казва откъде идва заплахата. Няма нужда да приемаме невидимата „реколта“ за факт, за да видим, че тревогата вече участва в реална икономика на вниманието. Но теорията за луш задава по-мрачния въпрос: ами ако видимите печалби са само повърхността? Ако страхът има значение и за нещо, което остава извън нашите сетива, тогава всяко голямо сътресение изглежда различно. Важен вече не е само резултатът от събитието. Важна е емоцията, която то оставя у милиони хора. Замисли се колко дълго живее тя. Новината трае минути. Образът остава дни. Понякога дори след като опасността е отминала, човек продължава да очаква повторението ѝ. Тогава никой не трябва да го плаши повторно. Той сам пази страха жив.

ТУК Е ПЪРВИЯТ ОБРАТ: ФЕРМАТА МОЖЕ ДА РАБОТИ ДОРИ КОГАТО ЕКРАНИТЕ СА

ИЗКЛЮЧЕНИ. Ако „луш“ съществува, реколтата започва в съзнанието. Ако не съществува, остава друг тревожен факт: огромна част от деня ни може да бъде управлявана от опасности, които само си представяме. И в двата случая си струва да попитаме кой поддържа това състояние — и как. В следващата част ще влезем във фермата. Защото най-страшното в нея не е кой стои отвън. Най-страшното е, че може да няма нужда някой да стои там.