Как пазиш тайна, ако десет души вече са я видели?
Можеш да вземеш снимките.
Да унищожиш записите.
Да конфискуваш предметите.
Но остават десет човешки спомена.
И точно тук Men in Black легендата става много по-мрачна.
В различни разкази свидетелите описват объркване, пропуски в паметта и усещане, че след посещението определени подробности постепенно изчезват.
John Keel дори пише за предполагаеми случаи на отвличане, след които хората се връщат дезориентирани и с амнезия. Това са негови твърдения от UFO литературата, не доказани полицейски факти.
Но ако ги поставим до 20 and Back, приликата е очевидна.
И там паметта е проблемът.
Човек може да бъде върнат във времето, но трябва да забрави какво е видял.
При Men in Black задачата може да е същата, само в по-малък мащаб.
Не връщаш свидетеля никъде.
Просто премахваш информацията, която не трябва да носи напред.
И сега теорията за времевата линия придобива логика.
Представи си, че през 1960 г. човек вижда технология, която човечеството трябва да открие чак през 2040 г.
Ако говори публично и информацията бъде разпространена, бъдещето може да се промени.
Следователно агентът не идва да пази „извънземните“.
Идва да пази момента, в който технологията трябва да стане известна.
Това обяснява и друг странен детайл.
Защо Men in Black често изглеждат по-заинтересовани от това **какво точно знае свидетелят**, отколкото от самия UFO обект?
Времевият агент не се интересува от кораба.
Той вече знае за него.
Интересува го информационното замърсяване.
Кой го е видял.
Какво е разбрал.
На кого е казал.
Но ако това е истинската им задача, логично е да съществува нещо много по-голямо зад тях.
Не трима случайни мъже.
А организация.
**В следващата част:** теорията за Men in Black като полеви агенти на Time Corps и защо задачата им може да е да поправят времеви аномалии, а не да прикриват UFO.
Източници
Потребителски архив / възстановен оригинален текст
Възстановено от архивен файл: Pasted text (5).txt
Част 05 от 07 · поредица
