LOOSH: ЗАЩО ИМ Е НУЖНО ДА СЕ СТРАХУВАМЕ?

Представи си ферма. Но вместо животни в нея има цели цивилизации. Вместо мляко, месо или продукция се събира нещо друго.

Емоция.

Страх.

Болка.

Отчаяние.

Любов.

Загуба.

Robert Monroe използва думата loosh в книгата Far Journeys. В едно от описаните от него преживявания Земята е представена като място, където живите същества произвеждат специфична форма на ценна енергия. Самият разказ на Monroe е странен достатъчно. Но по-късната конспиративна култура го превръща в нещо още по-мрачно.

Земята като енергийна ферма.

Човекът като генератор.

Емоциите като продукт.

АМИ АКО НЕ ИСКАТ ДА НИ УБИЯТ?

АМИ АКО ЖИВИ СМЕ ПО-ЦЕННИ?

Според тази версия най-силен loosh се произвежда при крайни емоционални състояния. Страх. Война. Травма. Болка. Загуба. Колективна паника. И ако това беше вярно, тогава една цивилизация, поддържана в непрекъснато напрежение, не би била провалена система.

Би била перфектно работеща система.

Погледни начина, по който живее съвременният човек. Новини, кризи, войни, страх от бедност, страх от болест, страх от бъдещето. Един цикъл свършва и почти веднага започва друг.

Теорията задава въпрос, който е почти неприятно прост.

АМИ АКО СТРАХЪТ НЕ Е СТРАНИЧЕН ЕФЕКТ НА СИСТЕМАТА?

А ПРОДУКТЪТ?

И тук връзката с първите три части става още по-странна.

Ако човешкото тяло е контейнер, а съзнанието произвежда нещо ценно чрез своите преживявания, тогава най-ценният ресурс на Земята може би не е нефтът, златото или данните.

А човешкото преживяване.

Това би обяснило защо в тази теория не е необходимо човечеството да бъде унищожено. Напротив. То трябва да продължи да съществува. Да се размножава. Да се влюбва. Да губи. Да страда. Да се страхува. Да започва отначало.

Отново и отново.

ЗАЩО ДА УНИЩОЖАВАШ ИЗТОЧНИКА, АКО МОЖЕШ ДА ГО ДОИШ БЕЗКРАЙНО?

Но ако има продукт, трябва да има и потребител.

Кой го събира?

Тук теорията прави огромен скок назад във времето. Защото много преди Monroe, Icke или интернет, древни текстове вече говорят за сили, които държат човешкото съзнание в заблуда и подчинение.

Наричат ги Архонти.

В следващата част: ПРЕДИ ГИ НАРИЧАХА АРХОНТИ. ДНЕС ГИ НАРИЧАТ РЕПТИЛИИ.

НЕ ВСИЧКИ ХОРА ИМАТ ДУША