ДАЛИ ВАНГА Е ВИЖДАЛА В СТОЙНА СОБСТВЕНАТА СИ СЪДБА?

Двете никога не се превръщат в една и съща фигура. Стойна е потънала в религиозна мистика, свързана със Свети Георги, молитвата, поста и храма. Ванга живее в друг век и става много по-обществена личност. Но когато ги погледнеш една до друга, приликите са твърде много, за да не са впечатлявали самата Ванга. И двете губят зрението си. И двете започват да бъдат търсени заради способности, които хората не могат да обяснят. И при двете идват болни, отчаяни, опечалени. И двете са свързвани с мъртвите. И около двете след време се оформят места на поклонение.

Само че Стойна вече е извървяла целия път.

Тя е живяла.

При нея са идвали.

Умира.

И хората не спират да идват.

ВАНГА Е МОЖЕЛА ДА ВИДИ КАКВО СЕ СЛУЧВА С ЕДНА ТАКАВА ЖЕНА СЛЕД СМЪРТТА Ѝ.

И ако наистина се е връщала в стаята на Стойна, ако е оставила кандило, ако е настоявала за гроба ѝ и е пращала хора там, тогава може би не гледаме само на почит. Може би гледаме на разпознаване.

Една жена вижда в друга нещо, което никой около тях не разбира напълно.

Не непременно една и съща „дарба“.

А една и съща самота.

Какво е да живееш, когато всеки човек, който прекрачи прага ти, иска отговор? Какво е да носиш чуждите страхове, болести, смърт и надежди всеки ден? Какво е да виждаш — или да вярваш, че виждаш — неща, които не можеш просто да изключиш?

Може би точно в стаята на Стойна Ванга не търси сила.

Може би търси човек, който би я разбрал.

НО СТОЙНА ВЕЧЕ Я НЯМА.

ОСТАНАЛО Е САМО МЯСТОТО.

И ако погледнем така, преспиването там придобива съвсем друг смисъл. Не „зареждане“ като батерия. А мълчалив разговор с жена от предишно поколение. Молитва. Почит. Опит да се доближиш до някого, който е носил подобен товар преди теб.

И може би затова най-точната дума за връзката между тях не е „учителка“.

Не е „сестра“.

Не е дори „предтеча“.

Може би е огледало.

Но има едно последно нещо, което прави това огледало още по-странно.

За Стойна се разказват пророчества.

И някои от тях звучат така, сякаш са произнесени не през 1933 година, а днес.