1967–1972 Г.: САЩ ДЕЙСТВИТЕЛНО ИЗПОЛЗВАТ ВРЕМЕТО КАТО ОРЪЖИЕ ВЪВ

Какво се случва, когато целта на военна операция не е да унищожиш пътя — а да накараш небето да го направи вместо теб?

13 януари 1967 година. До държавния секретар на САЩ Дийн Ръск достига меморандум с тема „Weather Modification in North Vietnam and Laos“. Проектът носи името Popeye. И тук вече не говорим за теория, а за документ от американското правителство.

Идеята е необичайна: чрез cloud seeding да се увеличат валежите над маршрути за снабдяване в Северен Виетнам и Лаос. Целта е пътищата да се превърнат в кал, почвата да остане наситена с вода, движението на камиони да се забави и нормално сухият сезон да стане по-влажен.

ПРЕДИ ОПЕРАЦИЯТА ИМА ТЕСТ. РЕЗУЛТАТИТЕ СА ТОЛКОВА ДОБРИ, ЧЕ СА ОПИСАНИ КАТО ПОЧТИ „ПРЕКАЛЕНО УСПЕШНИ“.

През октомври 1966 г. са проведени повече от 50 опита за засяване на облаци над Лаос. Според американския меморандум 82% от обработените облаци дават дъжд скоро след това. В един от случаите облакът продължава на изток и над американски лагер падат девет инча — близо 23 сантиметра — дъжд за четири часа.

След тестовете започва оперативната фаза. Между 1967 и 1972 г. американските сили използват cloud seeding в Югоизточна Азия. Технологията не позволява произволно да „създадеш буря от нищото“. Необходима е подходяща облачност. Но при правилни условия целта е да се увеличи или удължи валежът.

Това е ключовата разлика между Popeye и голяма част от историите за HAARP. При Popeye имаме реално документирана военна операция за метеорологично въздействие. При HAARP имаме реално йоносферно съоръжение, върху което по-късно са натрупани далеч по-големи твърдения.

НО POPEYE ПРОМЕНЯ ЕДИН ВАЖЕН ВЪПРОС.

Вече не можеш да кажеш, че идеята държава да се опита да използва атмосферни процеси във война е чиста фантастика.

Американски документи от 70-те години разглеждат дори по-широката категория „environmental warfare“ — потенциално изменение на време, климат, океани, земна среда и йоносфера за военни цели. Същите документи обаче признават, че тогава контролирано военно изменение на океана, земната среда или йоносферата не е реална оперативна способност.

И точно след този период започва международен процес, който завършва с нещо изключително необичайно.

Държавите създават договор, забраняващ военното или друго враждебно използване на техники за изменение на околната среда.

Защо е необходим международен договор срещу нещо, което звучи като научна фантастика?

Защото част от него вече не е фантастика.

В следващата част: ENMOD — международният договор, който поставя граница пред превръщането на природната среда в оръжие.