БЪДЕЩЕТО СЕ РАЗДЕЛЯ ПРИ ВСЯКО РЕШЕНИЕ

Един човек завива наляво вместо надясно. Президент подписва документ. Самолет излита пет минути по-късно. Според теорията за Looking Glass всяко подобно решение може да създаде различна бъдеща линия.

Операторите уж не виждали бъдещето като филм, който вече е заснет. Пред тях се появявало дърво от вероятности.

Един избор води към война. Друг към мир. В една линия определен политик печели изборите. В друга никога не стига до тях. В една държава се разпада. В друга става световна сила.

И ако имаш подобна технология, естествено започваш да експериментираш.

Променяш малък фактор в настоящето и гледаш ефекта години напред.

После още един.

После още един.

Тук конспирацията става много по-мрачна. Защото според нея различни властови групи не просто наблюдавали линиите, а се опитвали да ги насочват към бъдеще, което е най-изгодно за тях. Именно в тази среда Looking Glass започва да се свързва с тайни фракции, военни структури и борба за контрол над бъдещи събития.

Представи си преимуществото.

Знаеш, че дадена компания след 15 години ще контролира нова технология. Можеш да я купиш днес.

Знаеш кой млад политик ще стане президент. Можеш да го подкрепяш от самото начало.

Знаеш, че определено решение ще доведе до катастрофа. Можеш да го предотвратиш.

Или обратното.

Но тогава се случва нещо, което според Bill Wood променя цялата програма.

Операторите започнали да забелязват, че с приближаването към определен момент възможностите намаляват.

Стотици линии стават десетки.

Десетки стават няколко.

И независимо колко различни решения въвеждат...

машината започва да показва един и същ резултат.

Това получава име:

Timeline convergence.

Сближаване на времевите линии.

Ако теорията е вярна, бъдещето може да бъде манипулирано само до определена точка.

След нея сякаш самото време казва:

Дотук.

**В следващата част:** защо 2012 година се превръща в центъра на легендата за Looking Glass и как според свидетелствата машината изведнъж престанала да показва изход.