ПРЕЗ 1985 Г. СЛАВА ТВЪРДИ, ЧЕ ВИЖДА ИСТИНСКИТЕ ЛИЦА НА КИРИЛ И

МЕТОДИЙ

30 май 1985 година. Разговорът със Слава Севрюкова стига до въпрос, на който повече от хилядолетие по-късно практически няма как да получим сигурен отговор.

Как са изглеждали Кирил и Методий в действителност?

Няма фотографии. Няма запазен портрет, за който можем да кажем със сигурност, че е направен от натура. Познатите ни изображения са част от по-късно развила се иконографска традиция.

НО СЛАВА ТВЪРДИ, ЧЕ НЕ Ѝ Е НУЖЕН ПОРТРЕТ.

Според записания разказ тя се концентрира и описва двамата като ясно различими мъже. Кирил е по-млад, със закръглено лице и по-светъл тен. Методий е по-мургав и с издължено лице. След това добавя нещо още по-необичайно — според нея духовната фигура на Методий е дори по-мощна от тази на неговия далеч по-разпознаваем днес брат.

Тук можем да отделим видението от известната история. Константин-Кирил Философ и Методий действително живеят през IX век. Кирил създава глаголицата за славянската мисия. Двамата превеждат богослужебни текстове и защитават използването на славянски език в богослужението. Кирил умира в Рим през 869 г., а Методий — през 885 г.

И има една подробност, която често се обърква.

КИРИЛ И МЕТОДИЙ НЕ СЪЗДАВАТ КИРИЛИЦАТА ВЪВ ВИДА, В КОЙТО Я ПОЗНАВАМЕ ДНЕС.

Тя се развива по-късно в книжовната среда, създадена от техните ученици и силно свързана със средновековна България. След преследванията във Великоморавия част от учениците им намират убежище именно тук.

И точно тук в разказа на Севрюкова влиза княз Борис I.

Официалното покръстване на България се свързва с 864–865 година. Исторически причините се разглеждат през религия, дипломация и държавна политика. Севрюкова обаче твърди, че зад политическото решение стои и нещо лично — Борис бил вътрешно привлечен от християнството още преди официалната промяна.

Според нейното виждане самото покръстване на владетеля не започва с огромна публична церемония. Тя описва по-затворен дворцов акт — първо Борис, след това семейството и най-близкото му обкръжение.

Това не е запазен исторически протокол. Това е версията, приписвана на Севрюкова.

Но следващото събитие е историческо и далеч по-мрачно. Част от аристокрацията се разбунтува срещу политиката на Борис. Бунтът е потушен жестоко. В разказа на Севрюкова насилието получава духовно оправдание като цена за промяната — вече интерпретация, а не установен факт.

Само едно поколение по-късно България се превръща в огромен център на славянската книжнина.

Борис.

Учениците на Кирил и Методий.

Преслав и Охрид.

След това Симеон и Златният век.

Севрюкова вижда в тази последователност не просто политика, а свързана духовна линия.

Но следващият човек, към когото насочва вниманието си, няма нищо общо със средновековна България.

ТОЙ УМИРА ПРЕДИ ПОЧТИ 500 ГОДИНИ — А ГРОБЪТ МУ И ДО ДНЕС Е ЕДНА ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ЗАГАДКИ В ИСТОРИЯТА НА ИЗКУСТВОТО.

В следващата част: какво твърди Слава Севрюкова за Леонардо да Винчи.