През 2007 г. Project Camelot започва да публикува разговори с човек под псевдонима Henry Deacon, който по-късно се представя публично като Arthur Neumann. Историята му няма ракета, стартова площадка или месеци пътуване през Космоса.
Според Neumann всичко започва в охранявано съоръжение. Служителят преминава през коридори и стига до асансьор, който изглежда напълно обикновен. Само определени хора имат необходимия достъп. Влизаш, вратите се затварят — но според него кабината не се движи просто нагоре или надолу.
ПРОМЕНЯ СЕ САМОТО ПРОСТРАНСТВО.
Когато вратите се отворят, коридорът отвън вече може да бъде на друго място. Neumann твърди, че подобна система свързва секретни съоръжения и че същият принцип е използван за прехвърляне до база на Марс. Той нарича системата „Corridor“.

После се появява Andrew Basiago. Адвокатът от щата Вашингтон твърди, че като дете е участвал в предполагаем Project Pegasus, а между 1981 и 1984 г. е включен и в програма, свързана с Марс.
Basiago посочва конкретно El Segundo, Калифорния. Сграда. Пети етаж. Регистрация. Асансьор. Според него след активирането на технологията пространството се променя и когато излиза, вече се намира в бетонен комплекс на Марс.
Двама души. Различни години. Различни истории.
ЕДИН И СЪЩ НЕОБИЧАЕН ПРИНЦИП: НЕ ПЪТУВАШ ПРЕЗ РАЗСТОЯНИЕТО — СВЪРЗВАШ ДВЕТЕ ТОЧКИ.
Тук обаче има важен проблем. С течение на годините различни версии за американски и британски бази, MI6, електрически импулси и „jump rooms“ започват да се смесват. По-ранните разкази не съдържат непременно всички детайли, които по-късно интернет превръща в една обща история.
Но ако оставим допълненията настрана, остава големият въпрос: ако не е необходимо да летиш до Марс, какво според тези хора има от другата страна?
През 2000 г. Michael Relfe вече е публикувал своя отговор.
Той не твърди, че просто е посетил Марс.
ТВЪРДИ, ЧЕ Е ЖИВЯЛ ТАМ 20 ГОДИНИ.
Източници
Потребителски архив / готов текст от Gmail
Публикувано по предоставения авторски текст.
Част 02 от 07 · поредица