ЦИТАТЪТ НА BYRD, КОЙТО Е ПРОМЕНЕН ПО ПЪТЯ

5 март 1947 година. Чилийският вестник El Mercurio публикува интервю с Rear Admiral Richard Byrd след Operation Highjump.

Това интервю става едно от най-цитираните „доказателства“ за битка с UFO в Antarctica.

Популярната версия гласи приблизително така:

Byrd предупреждава, че при следваща война United States могат да бъдат атакувани от „летящи обекти“, които могат да се движат от полюс до полюс с невероятна скорост.

Ако адмирал, който току-що се връща от Antarctica, действително го е казал през март 1947 г., това звучи невероятно.

Само че оригиналният испански текст казва друго.

Byrd предупреждава за възможността Съединените щати да бъдат нападнати от вражески самолети, идващи през полярните райони. Говори за самолети, които в бъдеща война могат да прелитат над единия или двата полюса.

Няма „UFO“.

Няма „неизвестни обекти“.

Няма твърдение, че самият Byrd е срещнал подобни машини в Antarctica.

Контекстът също е важен.

През 1947 г. междуконтиненталната авиация променя военната стратегия. Byrd предупреждава, че океаните и огромните разстояния вече не могат да пазят America така, както преди.

Това е военно предупреждение.

Но по-късната версия е много по-добра история.

„Самолети, които могат да прелитат над полюсите“ постепенно става „обекти, които летят от полюс до полюс с невероятна скорост“.

Една промяна.

И вече имаме адмирал, който уж признава превъзхождаща технология.

После се появява още един текст, приписван на Byrd: така нареченият Secret Diary. В него той уж лети отвъд South Pole, попада в зелена земя, вижда мамути и влиза в подземна цивилизация с напреднали летателни апарати.

Проблемът е, че този текст се появява десетилетия след смъртта му и няма надеждна архивна връзка с истинските дневници на Byrd.

Но идеята за „зелена земя“ не се появява съвсем от нищото.

Защото Antarctica действително има райони, които изглеждат почти невъзможни.

Без лед.

С открити скали.

С езера.

По време на Highjump пилотът David Bunger прелита над едно такова място и вижда толкова много открита вода и скали, че районът по-късно получава неговото име.

Bunger Hills.

Не тропически рай.

Но достатъчно необичайно, за да даде на легендата следващото парче.

**В следващата част:** истинските ледени оазиси на Antarctica и как няколко реални езера се превръщат в история за огромен топъл свят под континента.