ЗАЩО ЦЯЛ КОНТИНЕНТ Е ПОД СПЕЦИАЛЕН ДОГОВОР

1 декември 1959 година. Washington.

Дванадесет държави подписват Antarctic Treaty. Той влиза в сила през 1961 г. и превръща континента в уникално пространство за мирни дейности и международни научни изследвания.

И почти веднага около него се ражда една от най-упоритите легенди:

„Antarctica е забранена.“

Не точно.

Договорът забранява използването на континента за военни бази, укрепления, оръжейни изпитания и военни маневри.

Но същият договор изрично позволява използването на военен персонал и военна техника за научни или други мирни цели.

Това е причината военни самолети, кораби и транспортни части напълно законно да подпомагат антарктическите научни станции.

Има и още нещо.

Държавите по договора имат право да изпращат наблюдатели и да извършват проверки на станции, съоръжения, кораби и самолети.

На хартия договорът е почти обратното на система за прикриване на тайна международна база.

Целта му е именно да намали възможността някоя държава тайно да превърне Antarctica във военен континент.

И въпреки това мястото остава перфектно за конспирации.

Причината е проста.

То е огромно.

По-голямо от Europe.

Вътрешността е почти необитаема.

На места ледът е километри дебел.

Цели планински системи и езера се намират под него.

Достъпът е физически труден и изключително скъп.

А историята вече е дала достатъчно реални тайни.

Германската експедиция действително е подготвена дискретно.

Operation Tabarin действително е тайна.

Operation Highjump действително е военна.

Operation Argus действително е засекретено ядрено изпитание.

Правителствени документи действително са били засекретявани.

След това добавяш германските подводници, Byrd, районите без лед и напредналите германски технологии...

и Antarctica започва да изглежда като място, където всяка липсваща страница може да крие нещо огромно.

Но след проверката остава една ясна граница.

Няма надеждно доказателство за Base 211.

Няма доказана битка между Highjump и летящи дискове.

Няма автентично признание на Byrd за подземна цивилизация.

Няма намерен германски летящ диск под антарктическия лед.

Но остава един друг въпрос.

Не дали Nazis са имали база в Antarctica.

А докъде действително са стигнали с необичайните авиационни технологии преди края на войната.

Защото Die Glocke е само една легенда.

Има и други.

Haunebu.

Vril.

Дисковидни летателни апарати.

Viktor Schauberger.

Hans Kammler.

Operation Paperclip.

И твърдението, че след 1945 г. технологията не изчезва.

Тя просто сменя флага.

**Следва:** NAZI UFO И SECRET SPACE PROGRAM: ОТ GERMANY ДО ANTARCTICA