СИГНАЛЪТ СЕ ВРЪЩА СЛЕД 3 СЕКУНДИ

1928 година. Радиоинженерът Jørgen Hals в Oslo забелязва странен ефект. След приемането на радиопредаване понякога чува същия сигнал отново със закъснение от няколко секунди. Заедно с норвежкия учен Carl Størmer започват целенасочени наблюдения. Холандският физик Balthasar van der Pol също участва в експериментите.

На 11 октомври 1928 г. сигналите от станцията PCJJ в Hilversum са наблюдавани в Oslo. След нормалното радиоехо се появяват други повторения с необичайно голямо закъснение. Nature публикува резултатите още същата година, а научната дискусия продължава и през 1929 г. Явлението става известно като **дълго забавено радиоехо**.

Проблемът е времето.

Обикновено отражение в йоносферата може да върне радиосигнал много бързо. Но забавяне от няколко секунди означава, че ако сигналът се движи със скоростта на светлината по директен път, трябва да измине огромно разстояние.

Ехата не идват винаги с еднакво закъснение.

Понякога три секунди.

Друг път осем.

Петнадесет.

Двадесет и повече.

Предлагат се различни физически обяснения, свързани с магнитосферата и разпространението на радиовълните. Но феноменът се оказва достатъчно странен, за да остане предмет на спорове.

После идва 1960 година.

Професор Ronald Bracewell от Stanford публикува в Nature идея за контакт с по-развити цивилизации. Вместо друга цивилизация непрекъснато да изпраща мощни сигнали през междузвездното пространство, тя може да разположи автоматични сонди близо до звездни системи и да изчака местният разум да развие радио. Такава сонда би могла да чуе наш сигнал и да започне да комуникира с нас.

Това е научна хипотеза, не твърдение, че такъв апарат е намерен.

Но връзката е неизбежна.

Как би привлякла вниманието ни една машина, която от хиляди години чака човечеството да изобрети радиото?

Може би най-простият начин е...

да повтори сигнала ни обратно.

И тогава дълго забавените еха от 1928 г. получават напълно ново значение.

Не атмосфера.

Не случаен ефект.

А отговор.

Но все още липсва самият обект.

До 1954 г., когато американската армия започва официално издирване на тела около Земята.

И човекът, който води търсенето, не е неизвестен любител.

Това е астрономът, открил Pluto.

Clyde Tombaugh.

**В следващата част:** защо американската армия кара откривателя на Pluto да търси неизвестни обекти около Земята три години преди Sputnik и откъде идва твърдението, че вече са намерени два.