ОПЕРАЦИЯ „ПОПАЙ“

Поддръжниците на теорията за chemtrails имат един отговор за всеки, който им се смее. Една дума. Виетнам.

Защото според тях историята с пръскането на небето не започва с бели линии над американските градове. Започва много по-рано. С военни самолети, тайни полети и заповед, за която дори Конгресът не знае. И ако тогава е било възможно, питат те, кое пречи да е възможно и днес?

ОНОВА, КОЕТО ДНЕС НАРИЧАТ КОНСПИРАЦИЯ, НЯКОГА Е БИЛО ВОЕННА ОПЕРАЦИЯ.

И тук вече не говорим за теория.

През 1967 г. Военновъздушните сили на САЩ започват секретна програма над Югоизточна Азия. Целта е пътеката „Хо Ши Мин“, мрежата от горски пътища, по които Северен Виетнам прекарва хора и оръжие на юг. Идеята е проста и страшна. Ако дъждовете продължат по-дълго, пътищата ще потънат в кал. Камионите ще затъват. Мостовете ще бъдат отнесени. Войната ще се забави.

Затова самолети летят над облаците и ги засяват с химически вещества, сребърен и оловен йодид. Частиците карат облаците да изсипват повече дъжд. Мусонът трябва да стане по-дълъг, отколкото природата го е направила.

Името на операцията е „Попай“. Като моряка от анимационното филмче.

Сред екипажите се разказва и неофициален девиз: „Правете кал, а не война.“

ЗА ПЕТ ГОДИНИ САМОЛЕТИТЕ ИЗЛИТАТ НАД 2600 ПЪТИ.

Програмата продължава от 1967 до 1972 г. Пет години американската армия буквално се опитва да управлява времето над чужда страна. А хората долу, селяните, чиито ниви са наводнени, никой не пита.

Как светът разбира? Не от Пентагона.

Първо журналистът Джак Андерсън пише за програмата в своята колонка. През 1972 г. „Ню Йорк Таймс“ публикува разследване. След това сенаторът Клейборн Пел настоява за отговори и през 1974 г. Сенатът изслушва военни на закрито заседание. Стенограмата е разсекретена по-късно. Това, което години наред е отричано, вече стои черно на бяло.

ЗАЩОТО ДА УПРАВЛЯВАШ ВРЕМЕТО Е БИЛО ДЪРЖАВНА ТАЙНА, А НЕ ФАНТАЗИЯ.

Следва нещо още по-показателно. Скандалът е толкова голям, че самият Съветски съюз предлага международна забрана. През 1977 г. в Женева е подписана конвенция на ООН, известна като ENMOD. Тя забранява използването на техники за промяна на околната среда като оръжие. Към нея се присъединяват десетки държави.

Поддръжниците на теорията питат: кой забранява нещо, което е невъзможно? Никой не подписва конвенции срещу магия. Подписва срещу оръжие, което вече съществува.

Но конвенцията забранява само военната употреба. Това, което се прави в небето с мирна цел, остава извън нея. И вратата остава отворена.

А през следващите десетилетия засяването на облаци става законен бизнес. В САЩ още от 1971 г. всеки, който го прави, е длъжен по закон да подава доклади на държавата. Самолети засяват облаци над щатите, над Китай, над Обединените арабски емирства. И над България ракети изстрелват химия в облаците всяко лято.

Значи пръскането на небето не е въпрос дали. Въпросът е колко.

Тогава защо, когато през 2001 г. един американски конгресмен вписва думата chemtrails в официален законопроект, тя изчезва почти веднага?

Цялата поредица в сайта, по ред от първата част. Линкът е в профила.