Поддръжниците на теорията казват, че тук свършват думите и започват цифрите. Защото небето може да се тълкува. Снимките могат да се оспорват. Но пробите от лаборатория, твърдят те, не лъжат.
Северна Калифорния. Районът около планината Шаста. Красиво място, гори, езера, чист планински въздух. Точно оттук тръгва една от най-упоритите кампании срещу chemtrails в света.
Хората тук твърдят, че виждат как над тях самолетите оставят решетки. После идва мътното небе. После идват промените в гората. Дърветата съхнат. Почвата, казват те, се променя.
ПЛАНИНАТА ШАСТА СТАВА ЛАБОРАТОРИЯ НА ТЕОРИЯТА.
Един от тях е Франсис Мангълс, пенсиониран биолог, работил в американската горска служба. Той започва да изследва почвата около дома си. Според неговите твърдения резултатите показват високо съдържание на алуминий. През 2009 г. той изнася тези твърдения пред среща на американското Министерство на енергетиката в Сакраменто.
Друг е Дейн Уигингтън, който живее в същия район. Той създава сайт, в който години наред събира снимки, видеа и лабораторни анализи. Твърди, че има десетки тестове с алуминий в дъжда и снега.
Сред вярващите се разпространява и филмът „Какво, по дяволите, пръскат?“ от 2010 г. В него се показват анализи на вода и почва от различни места в САЩ. Филмът обикаля света, включително България.
И после идват властите.
През 2013 г. жители от района излизат пред окръжните власти на Шаста и искат официално разследване. Носят снимки, графики и резултати. През следващата година пред окръжния съвет са представени анализи от лицензирани калифорнийски лаборатории. Според жителите те показват алуминий, барий и стронций в снега и в дъждовната вода след дни с „замъглено“ небе.
ЕДИН ОКРЪГ, СТОТИЦИ ПРОБИ, ЕДНО ИСКАНЕ: РАЗСЛЕДВАЙТЕ.
Разследване не следва.
Скептиците казват, че тези метали се срещат естествено в почвата и във водата, и че пробите не са взети по научни правила. Това е официалният отговор и той се повтаря навсякъде. Но вярващите питат друго: защо никой от отговорните институции не излиза да вземе свои проби на същите места и да покаже резултатите на хората?
А после идва историята, която те разказват като доказателство за натиск.
През 2015 г. американският учен Марвин Херндън публикува в научно списание статия. Той твърди, че във въздуха се пръска въглищна пепел, отпадък от топлоцентралите, богат на алуминий и други метали. Статията минава рецензия и излиза.
А следващата година е оттеглена от списанието.
СТАТИЯТА МИНАВА РЕЦЕНЗИЯ. ПОСЛЕ ИЗЧЕЗВА.
Официално причината е, че изводите не са подкрепени от данните. Според поддръжниците на теорията обаче това е посланието към всеки учен: не пипай тази тема.
Пробите, филмите и оттеглената статия правят едно. Хвърлят съмнение. Но те не отговарят на най-важния въпрос: има ли някой на най-високо ниво, който говори открито за пръскане на частици в небето?
Има. И той не е блогър.
Той е директор на ЦРУ.
Как продължава историята, ще видиш в сайта, подредена от началото. Линкът е в профила.
Част 04 от 07 · поредица
