Това е моментът, в който теорията става по-голяма от Холивуд.
В старите clone и glitch компилации започват да се появяват политици, министри и членове на кралски семейства. Някои припадат. Други губят нишката на речта си. Трети гледат неподвижно в една точка. Кадрите се забавят, приближават, повтарят и върху тях се появява една и съща дума:
Malfunction.
Според теорията човешкото тяло, което виждаме, не винаги е оригиналът. Понякога е double. Понякога clone. В най-крайната версия тялото е само биологичен контейнер, управляван от прехвърлено съзнание. А странните моменти пред камера били кратки прекъсвания между тялото и това, което го управлява.
Това е теорията.
А реалните кадри съществуват.
През януари 2014 г. испанският крал Juan Carlos I произнася реч по време на Pascua Militar. Той е след операции на бедрото, придвижва се с патерици и по време на кратката реч видимо се затруднява с четенето, губи ритъма и обърква части от текста. Испанските медии обсъждат състоянието му.
Напълно човешко обяснение.
Възраст.
Операции.
Умора.
Зрение.
Но извади същия кадър от контекста, забави го, сложи го между десет други публични личности и вече изглежда като нещо съвсем различно.
ОФИЦИАЛНО ВИЖДАШ ЧОВЕК, КОЙТО СЕ ЗАТРУДНЯВА.
В КОНСПИРАТИВНАТА КОМПИЛАЦИЯ ВИЖДАШ „СИСТЕМА, КОЯТО ЗАБИВА“.
И точно тук в теорията влизат кралските фамилии.
Не защото има доказателство, че европейски монарх е клониран.
Няма.
А защото крайните версии на celebrity cloning теорията твърдят, че технологията никога не е била създадена първо за музиканти.
Създадена е за властта.
Президентът остарява.
Кралят умира.
Милиардерът се разболява.
Но институцията трябва да продължи.
А ако тялото е заменяемо?
В материалите около Donald Marshall се появяват твърдения за „doubles“, различни поколения клонинги и дори представители на кралски семейства. Той споменава Queen Elizabeth II и други известни личности като участници в тайна система от cloning centers.
Няма независимо доказателство за нито едно от тези твърдения.
Но неговата версия добавя последното парче, което превръща теорията от „някой е направил копие на знаменитост“ в нещо много по-мрачно.
Защото според Marshall целта не е просто да направиш второ тяло.
Целта е да сложиш някого вътре.
И тогава въпросът вече не е:
„Могат ли да клонират човек?“
А:
„Могат ли да преместят човека от едното тяло в другото?“
Източници
Интернет твърдения и публични изявления — непотвърдено
Текстът представя разкази, твърдения или интерпретации; не е самостоятелно доказателство за описаните необичайни твърдения.
Част 06 от 07 · поредица
