СВЕТЪТ, КОЙТО НИКОГА НЕ ДОКОСВАШ ПРЯКО

Поглеждаш ръката си. Виждаш кожата, сенките между пръстите, светлината по ноктите. Протягаш я и докосваш масата. Тя е твърда. Всичко изглежда съвсем ясно: пред теб има маса и ти я усещаш.

НО СЕГА СЕ ПОПИТАЙ: КЪДЕ ТОЧНО СЕ СЛУЧВА ТОВА, КОЕТО НАРИЧАШ „ВИЖДАМ“?

Светлината достига очите ти. Сетивните сигнали стигат до мозъка. Той изгражда преживяването, което ти се струва разположено навън, в стаята. Същото се отнася за звука, допира, миризмата. Ти не получаваш света като готова картина. Получаваш информация, от която мозъкът изгражда картина, достатъчно добра, за да се ориентираш и да действаш. Точно през тази позната особеност на възприятието Дейвид Айк влиза в своята конспирация. Той твърди, че петте сетива са декодираща система и че онова, което преживяваме като физическа реалност, е резултат от този процес. В книгата му сравнението е с компютър: на екрана виждаш завършен образ, но образът зависи от начина, по който машината обработва информацията. Според Айк и нашият „екран“ се намира вътре в нас.

НАУКАТА ИЗУЧАВА КАК МОЗЪКЪТ ИЗГРАЖДА ВЪЗПРИЯТИЯТА НИ. АЙК ДОБАВЯ СЛЕДВАЩИЯ, СПОРЕН ВЪПРОС: МОЖЕ ЛИ НЯКОЙ ДА ВЛИЯЕ ВЪРХУ САМОТО ДЕКОДИРАНЕ?

Ако отговорът е „да“, контролът над хората не би изисквал да променяш всяко събитие. Достатъчно би било да променяш какво забелязват, какво пропускат и какъв смисъл придават на видяното. Двама души могат да стоят пред една и съща врата. Единият да вижда изход. Другият — опасност. Самата врата е там. Светът, в който двамата живеят в този миг, е различен. Помисли колко често увереността ти започва с думите „видях го с очите си“. Сетивата са незаменими, но не показват всичко. Очите имат ограничен диапазон. Вниманието ни подбира. Мозъкът попълва липсващото. В повечето случаи това ни помага. Но ако някой иска да ни заблуди, точно тези полезни навици могат да станат входът. Айк превръща входа в цяла теория за скрита структура на реалността. Няма да приемаме тази структура за доказана само защото възприятието има граници. Конспирацията започва от друг въпрос: ако живееш вътре в картина, която непрекъснато се сглобява, как би забелязал, че част от нея е подменена?

НЯМА ДА ТЪРСИШ ПУКНАТИНА ВЪВ ВЪЗДУХА. ЩЕ ТЪРСИШ МОМЕНТА, В КОЙТО СИ АБСОЛЮТНО СИГУРЕН В НЕЩО, КОЕТО НЕ СИ ПРОВЕРИЛ.

В следващата част ще направим опит с възприятието. Нищо свръхестествено: само вниманието ти, една стая и фактът, че можеш да гледаш право към нещо, без изобщо да го видиш.