2003 Г.: СЪЗДАВАТ PALANTIR — СКОРО СЛЕД ТОВА ВЛИЗАТ ПАРИТЕ НА ЦРУ

През 2003 г. Питър Тийл и група инженери започват да изграждат компания с необичайна идея. След атаките от 11 септември американското разузнаване има огромен проблем: информация има навсякъде, но е разпръсната между различни бази, служби и формати. Тийл вижда възможност. Технология, подобна на използваната в PayPal за откриване на измами, би могла да търси модели и в мрежи от хора.

Името на компанията е Palantir.

И то не е случайно. В света на Толкин palantíri са „виждащи камъни“ — предмети, чрез които могат да бъдат наблюдавани далечни хора и събития.

СКОРО СЛЕД СЪЗДАВАНЕТО НА КОМПАНИЯТА СЕ ПОЯВЯВА ЦРУ.

Не директно с табела „CIA“, а чрез In-Q-Tel — инвестиционната структура, създадена, за да намира технологии за американското разузнаване. In-Q-Tel става един от ранните инвеститори в Palantir. Но според разказите за началото на компанията истинската стойност не са само парите. Palantir получава достъп до хората, които реално работят с разузнавателна информация.

Следват години на срещи с американски анализатори. Те показват какво им трябва. Инженерите променят системата. После анализаторите я тестват отново.

Така постепенно се появява Gotham.

И точно тук започва конспиративната линия.

Според теорията Palantir не трябва да бъде разглеждан просто като поредната база данни. Истинската сила е способността различни парчета информация да бъдат превърнати в една мрежа. Самата компания по-късно описва Gotham като платформа, способна да открива скрити модели в огромни масиви — от signals intelligence до информация от конфиденциални източници.

Представи си 1000 отделни факта.

Един телефонен номер не означава почти нищо. Едно местоположение също. Една среща, автомобил, банково движение или име може да изглеждат случайни.

Но когато ги свържеш...

се появява модел.

PALANTIR НЕ ТЪРСИ САМО ИНФОРМАЦИЯ.

ТЪРСИ ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ ИНФОРМАЦИЯТА.

Именно оттук се ражда теорията за „всевиждащото око“: че най-мощната система за наблюдение не е тази, която просто събира най-много данни. Това е системата, която може да разбере какво означават те, когато бъдат поставени един до друг.

Това не доказва, че съществува една тайна база с досие на всеки човек. Palantir описва и строги ограничения на достъпа и одит върху използването на данни. Но технологията показва нещо, което преди няколко десетилетия би звучало почти фантастично: огромни количества разпръсната информация могат да бъдат превърнати в една оперативна картина.

И тук въпросът вече става по-неудобен.

Ако една система знае кого познаваш, къде се пресичат различни събития и кои връзки човекът не би забелязал сам...

КОЛКО ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ДИРЕКТНО ЗА ТЕБ, ЗА ДА РАЗБЕРЕ КОЙ СИ?

Защото може би най-важното досие никога не е било написано.

Може би то се появява едва когато алгоритъмът свърже точките.

В следващата част: НЕ Е НУЖНО ДА ТЕ СЛЕДЯТ — ДОСТАТЪЧНО Е ДА СВЪРЖАТ ДАННИТЕ ОКОЛО ТЕБ.