НЕ Е НУЖНО ДА ТЕ СЛЕДЯТ — ДОСТАТЪЧНО Е ДА СВЪРЖАТ ДАННИТЕ ОКОЛО ТЕБ

Представи си, че някой няма пълно досие за теб. Има само отделни парчета: име в един регистър, телефонен номер в друг, автомобил в трети, адрес, организация, човек, с когото си свързан, място, на което двамата сте се появили, и събитие, което на пръв поглед няма нищо общо с останалото. За човека това могат да бъдат хиляди несвързани записи. За система като Palantir най-важното започва точно когато тези записи бъдат поставени един до друг.

Gotham е създаден именно около подобна логика. Данните могат да бъдат представени като реални обекти — хора, организации, места, събития, документи, превозни средства — и връзките между тях. Така анализаторът вече не гледа само редове в таблица. Пред него може да се появи мрежа: този човек е свързан с този телефон, телефонът се появява около това място, друг човек е свързан със същото събитие, а трети обект води към още една част от картината.

НЕ Е НУЖНО ДА ЗНАЕШ ВСИЧКО ЗА ЕДИН ЧОВЕК. ПОНЯКОГА Е ДОСТАТЪЧНО ДА ЗНАЕШ ДОСТАТЪЧНО ЗА ХОРАТА ОКОЛО НЕГО.

Точно тук започва конспиративната теория за „дигиталната сянка“. Според нея бъдещото масово наблюдение няма непременно да изглежда като милиони агенти, които следят милиони хора. По-ефективният модел е друг: огромни количества вече съществуваща информация се свързват така, че системата сама открива кои хора, места и събития заслужават внимание. Не е необходимо някой предварително да знае кого търси. Алгоритъмът може да помогне да покаже къде има необичайна връзка.

Това променя старата представа за досието. В миналото някой е трябвало да събира информация за конкретен човек, да я подрежда и да я анализира. При подобна архитектура „досието“ може практически да бъде сглобено при заявката — от данните, до които съответната организация вече има разрешен достъп. Palantir изрично посочва, че клиентите контролират собствените си данни и че платформите имат ограничения на достъпа и одит. Но самата технологична възможност поражда много по-големия въпрос.

АМИ АКО НАЙ-МОЩНОТО ДОСИЕ Е ОНОВА, КОЕТО НЕ СЪЩЕСТВУВА, ДОКАТО НЯКОЙ НЕ ПОИСКА ДА ГО ВИДИ?

Представи си например, че името ти никъде не е маркирано като подозрително. Но един твой контакт се появява в разследване. Системата показва неговите връзки. После връзките на тези връзки. Появяват се общи адреси, срещи, автомобили, организации или събития. Това само по себе си не доказва вина — и именно тук критиците виждат опасността. Една реална социална връзка може да бъде важна за разследването, но може да бъде и напълно невинна.

Конспиративната версия отива още по-далеч. Според нея крайната цел на подобни технологии е създаването на държава, която не чака да получи информация за конкретен човек, защото вече разполага с инфраструктурата да възстанови картината около него при необходимост. Не една магическа база данни с живота на всички, а мрежа от системи, в която различните точки могат да бъдат свързани достатъчно бързо.

НАЙ-СТРАШНАТА СИСТЕМА ЗА НАБЛЮДЕНИЕ МОЖЕ ДА НЕ Е ТАЗИ, КОЯТО ГЛЕДА ВСИЧКИ. А ТАЗИ, КОЯТО МОЖЕ ДА ЗАПОЧНЕ ДА ГЛЕДА КОГОТО ПОИСКА.

И тук идва следващата стъпка. Защото да възстановиш миналото е едно. Много по-силно е да вземеш хиляди минали случаи, да откриеш повтарящите се модели и да започнеш да питаш какво вероятно ще последва. Тогава системата вече не отговаря само на въпроса „Какво е направил този човек?“. Появява се много по-опасният въпрос: „На какъв модел прилича този човек?“

И ако алгоритъмът реши, че моделът ти прилича на модел на заплаха — трябва ли изобщо да си направил нещо, за да започнат да те наблюдават?

В следващата част: АЛГОРИТЪМЪТ НЕ ТЪРСИ САМО КАКВО СИ НАПРАВИЛ — ТЪРСИ КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИШ.