Според теорията един от имейлите на Подеста показва нещо повече от странен език. Той показва ритуал. И за привържениците на Пицагейт това е моментът, в който историята става тъмна.
През 2015 г. сръбската художничка Марина Абрамович пише на брата на Джон Подеста, Тони Подеста, известен колекционер на съвременно изкуство. Пита дали Джон ще дойде на вечерята „Spirit Cooking“, която тя организира. Имейлът е пренасочен до Джон. Това е всичко, което е в архива. Кратка покана. Няма описание какво се е случило на вечерята. Няма доказателство, че Джон изобщо е отишъл.
Но думите „Spirit Cooking“ запалват интернет.
ВЕЧЕРЯ С ИМЕ, КОЕТО ЗВУЧИ КАТО ЗАКЛИНАНИЕ.
Абрамович е световноизвестна изпълнителка на пърформанси. Изкуството ѝ е провокативно, понякога шокиращо. Тя работи с тялото, с болката, с граници, които повечето хора не биха прекрачили. „Spirit Cooking“ е неин проект от 90-те години. Книга и поредица от произведения с „рецепти“, които не са за ядене, а звучат като поетични, мистични инструкции. В едно от най-известните видеа тя рисува по стената с червена течност, която прилича на кръв.
За потребителите във форумите това е доказателство. Политически елит, тайни вечери, „рецепти“, които приличат на окултни заклинания, червени знаци по стени. Според теорията това не е изкуство. Това е ритуал, който елитът маскира като изкуство, за да може да го прави пред очите на всички.
СПОРЕД ТЕОРИЯТА НАЙ-ДОБРОТО СКРИВАЛИЩЕ ЗА РИТУАЛ Е ГАЛЕРИЯТА.
В „Падането на Кабала“ Джанет Осебаард отделя голямо внимание на подобни образи. Тя показва кадри от пърформанси, снимки от галерии, произведения от колекции на известни хора, и задава въпроса: какво казва за един човек изкуството, което той обича да гледа? Сред обсъжданите произведения са картини от колекцията на Тони Подеста, които изобразяват тела в странни, болезнени пози. За зрителя без контекст образите са обезпокоителни. А контекстът рядко пътува заедно със снимката.
Тук отново трябва да се каже къде е границата. Абрамович многократно заявява, че вечерята е била обикновено събиране с приятели и няма нищо общо с окултизъм. Няма доказателство за престъпление, свързано с нея или с хората от поканата. Странното изкуство не е улика за престъпление.
Но теорията вече има свой собствен живот. Снимките се изрязват, кадрите се споделят без контекст, а всеки нов образ се поставя до предишния. И картината, която се получава, изглежда все по-тъмна.
Зад екраните хиляди хора са убедени, че са разкрили мрежа. А някои от тях започват да се питат защо никой не прави нищо. Защо полицията не влиза. Защо медиите мълчат.
Един от тези хора решава, че ще действа сам.
На 4 декември 2016 г. той пътува стотици километри до Вашингтон. С пушка.
Какво се случва в пицарията през онзи ден, е в следващата част.
Част 03 от 07 · поредица
