Според Джанет Осебаард Пицагейт не е грешка на интернет. Тя е само една видима нишка от плат, който покрива цялата планета.
Осебаард е холандка. Преди да стане известна с „Падането на Кабала“, тя е позната в средите на хора, които изследват житните кръгове и необяснимите явления. Не е журналист, не е учен, не е политик. Пише, че години наред е събирала материали. И през 2020 г., в разгара на пандемията, публикува първите епизоди.
Времето е идеално. Светът е затворен у дома. Хората са уплашени, отегчени и недоверчиви. Гледат екраните повече от всякога.
ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е У ДОМА. И ТЪРСИ ОБЯСНЕНИЕ.
„Падането на Кабала“ е изграден като разследване, което се разгръща стъпка по стъпка. Осебаард започва бавно. Говори за медиите, за това как едни и същи новини се повтарят дума по дума от различни канали. Показва кадри с водещи, които четат еднакъв текст. После говори за символи, за пари, за влиятелни семейства. И постепенно стига до Пицагейт, до Spirit Cooking, до колекциите от изкуство, до ритуалите.
Осебаард твърди, че съществува Кабал. Малка група от изключително влиятелни хора, които управляват света зад кулисите, контролират медиите и правителствата и участват в престъпления срещу деца. И твърди, че този Кабал е на път да падне. Че истината излиза наяве. Че идва голямото пробуждане.
СПОРЕД НЕЯ НЕ ГЛЕДАШ ФИЛМ. ГЛЕДАШ КРАЯ НА ЕДНА ЕПОХА.
Видеата се разпространяват светкавично. Превеждат се на много езици. Споделят се в Telegram, YouTube, Facebook, през приложения за съобщения. Стигат до хора, които никога не са чували за Пицагейт. Включително в България. Много хора гледат всичките десет епизода на един дъх. Някои казват, че след тях светът никога вече не изглежда същият.
Платформите започват да свалят видеата. Сметки са спрени. Осебаард продължава с нови епизоди и продължения. Всяко сваляне за последователите ѝ е знак, че е докоснала истината.
Тук е мястото за границата. Твърденията на Осебаард за конкретни хора не са доказани в нито един съд. Голяма част от материалите ѝ са извадени от контекста си. Изследователи на дезинформацията посочват „Падането на Кабала“ като пример за това как истински факти, изрязани кадри и тълкувания се смесват в един разказ, който изглежда убедителен, но не стъпва на доказателства.
Но привържениците ѝ отговарят с въпрос. Ако в разказа няма нищо истинско, защо в него толкова често се появяват истински случаи? Истински скандали? Истински осъдени хора?
Защото има едно име, което Осебаард показва и което никой не може да нарече измислица.
Име на човек, който наистина е въртял мрежа за експлоатация на момичета. И който наистина е познавал президенти, принцове и милиардери.
Джефри Епстийн.
Как реалният случай Епстийн дава на теорията нов живот, е в следващата част.
Част 05 от 07 · поредица
