Представи си, че отваряш очи на свят, в който над главата ти греят две слънца. Свят, в който нощ почти няма, а горещината е толкова силна, че трябва да се криеш в сянка. Свят, в който няма пари, няма престъпност и няма армия. Според документите на проект „Серпо“ точно там стъпват дванайсетте американци след дълго пътуване през космоса.
Пътуването, според писмата, продължава около седем месеца. Хората са в кораба на съществата, които сами наричат себе си ебени. Един от екипа не стига до планетата. Умира по време на пътя от белодробна емболия. Единайсет души стъпват на Серпо. Те са първите хора, които живеят на друг свят.
ЕДИНАЙСЕТ ДУШИ СТЪПВАТ НА ДРУГ СВЯТ. ЕДИН ОСТАВА В КОСМОСА.
Планетата е малко по-малка от Земята. Небето е синкаво, но различно. Слънцата се сменят и денят изглежда безкраен. Температурите през лятото са толкова високи, че хората получават изгаряния. Ебените живеят в градове от каменни постройки, без украса, подредени като кошери. Според описанията на планетата има около 650 000 ебени. Не повече. Те са ниски, слаби, със сивкава кожа и големи тъмни очи. Общуват помежду си почти без думи, а с хората говорят чрез малко устройство, което превежда. Американците описват, че ебените никога не се смеят и никога не бързат. И че гледат хората така, както учен гледа нов вид.
Обществото им е по-странно от всичко, което хората очакват. Ебените нямат пари. Всеки получава каквото му трябва. Нямат престъпност, нямат съдилища, нямат оръжие едни срещу други. Работят в абсолютна дисциплина, като части на една машина. Нямат музика и изкуство в нашия смисъл. Хранят се с една и съща храна, която на вкус прилича на нещо между сирене и картоф. Американците първо се радват, после свикват, после започват да тъгуват за Земята. Липсват им шумът, споровете, музиката, дори хаосът на човешкия живот.
СВЯТ БЕЗ ПАРИ, БЕЗ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И БЕЗ ВОЙНИ. И ХОРАТА НЕ МОГАТ ДА ГО ПОНЕСАТ.
Екипът работи. Снима, записва, мери, взима проби. Лекарите изучават телата на ебените. Учените описват растенията и животните, включително странни създания, които ебените използват като работна сила. Всичко се записва в дневници, които по-късно стават основата на доклада от 3000 страници. Поне така твърди „Анонимен“.
Скептиците казват, че подобни описания може да измисли всеки писател. И че звездите в Зета Ретикули са твърде далеч една от друга, за да се виждат като две слънца в небето. Поддръжниците на историята отговарят, че никой писател не би измислил толкова скучни подробности като вкуса на храната и графиците за работа. Подробности, които звучат като истински военен доклад.
Но най-страшното на Серпо не е горещината. Най-страшното е времето. Защото там то тече по различен начин. И хората бавно започват да губят представа колко години са минали на Земята.
Какво губят дванайсетимата и кои не се връщат, е в следващата част.
Част 04 от 07 · поредица
