Мисията трябва да продължи десет години. Но според документите на проект „Серпо“ тя продължава тринайсет. И когато най-накрая идва денят на връщането, екипът вече не е същият. Някои от тях са мъртви. А двама избират нещо, което никой на Земята не очаква. Да останат завинаги на друга планета.
Първата загуба е по пътя. Пилотът, който умира в кораба, преди изобщо да види Серпо. Втората е на самата планета. Един от мъжете загива при инцидент. Според някои версии ебените правят всичко възможно да го спасят, но медицината им не познава човешкото тяло. Американците погребват двамата си другари там, далеч от дома. Два гроба на земя, която никой човек не е виждал.
ДВА ЧОВЕШКИ ГРОБА НА ПЛАНЕТА НА 40 СВЕТЛИННИ ГОДИНИ ОТ НАС.
Годините минават. Хората губят представа за времето. Две слънца, почти без нощ, без сезони като нашите. Часовниците им вече не означават нищо. Някои от екипа страдат от горещината и от радиацията. Кожата им тъмнее, косите им падат. Лекарите в групата записват промените, без да знаят какво ще стане по-нататък. Някои от екипа започват да се карат помежду си. Други се затварят в себе си. Командирът се опитва да държи дисциплина като в армията, но на свят без нощ, без празници и без писма от вкъщи, дисциплината бавно се разпада. Според дневниците най-трудното не е горещината, а самотата. Да знаеш, че никой на Земята не те чака, защото никой не знае къде си.
Но за двама от тях Серпо престава да бъде мисия. Става дом. Според документите един мъж и една жена решават да не се връщат. Свикнали са с живота там. Създали са връзки. Може би са разбрали нещо, което другите не са. Ебените приемат решението им. Армията на САЩ няма как да го спре.
ДВАМА АМЕРИКАНЦИ ИЗБИРАТ ДРУГ СВЯТ ПРЕД ЗЕМЯТА.
През 1978 г. корабът се връща. На борда са осем души, седем мъже и една жена. Тринайсет години след като са изчезнали. Връщат се в Америка, която не познават. Друга музика, други коли, друг президент. Виетнамската война е свършила. Човек е стъпил на Луната. А те са били на място, много по-далеч от Луната, и не могат да кажат на никого. Подписали са документи, че ще мълчат до края на живота си. Връщат се при никого, защото никой не ги чака. Хора, които са видели друг свят, а сега трябва да живеят така, сякаш нищо не се е случило.
Веднага са изолирани. Месеци наред ги разпитват. Всеки ден, всяка подробност, всяка снимка. Според „Анонимен“ точно тези разпити стават докладът от 3000 страници. И после идва цената. Едно по едно завърналите се започват да умират. Според документите от последиците на радиацията на Серпо. Последният умира през 2002 г.
Само три години по-късно, през 2005 г., някой решава, че е време светът да узнае. Защо точно тогава? И кой стои зад писмата?
А и какво става с двамата, които останаха? Според някои версии връзката с тях никога не е прекъсвала.
Кой е истинският източник на „Серпо“, е в следващата част.
Част 05 от 07 · поредица
