Март 1973 година.
Pioneer 10 още не е достигнал Jupiter.
А Ingo Swann решава да отиде там без космически кораб.
Той е един от най-известните участници в ранните remote viewing изследвания в Stanford Research Institute. И според декласифициран материал Swann решава, че земните цели вече са скучни. Затова насочва съзнанието си към Jupiter месеци преди първото близко прелитане на американски апарат.
Започва да описва силни ветрове, огромни електрически и магнитни явления, ледени кристали и сложна атмосфера. Част от описанията могат да звучат впечатляващо след по-късните космически мисии, други остават неясни или грешни. Това не е доказателство, че Swann реално е бил там.
Но за програмата въпросът е друг.
Ако remote viewing не изисква електромагнитен сигнал, разстоянието има ли значение?
Стая отсреща.
Москва.
Jupiter.
Защо изобщо трябва да има граница?
Swann по-късно става още по-противоречив. Твърди, че е работил с мистериозни представители на американски структури и че е получавал задачи, свързани с Луната и нечовешко присъствие. Тези истории идват основно от собствените му по-късни разкази и не са потвърдени като част от официалния STARGATE архив.
Но програмата вече започва да задава още по-опасен въпрос.
Не къде можеш да гледаш.
А кога.
През 1980 г., в разгара на заложническата криза в Иран, американски remote viewer получава задача да наблюдава посолството в Tehran.
По време на сесията инструкторът внезапно му казва да се отпусне.
После буквално го насочва към дата...
която още не е настъпила.
**В следващата част:** реалният декласифициран документ, в който американски разузнавателен експеримент изпраща участника 17 дни напред във времето.
Източници
Потребителски архив / възстановен оригинален текст
Възстановено от архивен файл: Pasted text (4).txt
Част 03 от 07 · поредица



