22 май 1984 година.
Един човек седи в стая.
Пред него има запечатан плик.
Вътре пише:
Mars.
Време на интерес приблизително един милион години преди нашата ера.
Документът съществува и носи номер CIA-RDP96-00788R001900760001-9.
Участникът не отваря плика предварително. По време на сесията му дават координати и той започва да описва впечатления.
Първо вижда форма като пирамида.
После огромни гладки структури.
Каньони.
Нещо, което сравнява с обелиск.
След това инструкторът го кара да се придвижи към времето преди голям геологичен проблем.
И тогава историята става невероятна.
Remote viewer описва високи, много слаби същества. Древни. Облечени в прилепнали дрехи. Според него средата им умира. Огромни бури преминават през планетата, а част от тези същества се крият в големи конструкции, които приличат на убежища.
После твърди, че една група напуска.
Търсят ново място за живот.
Използват голям, гладък, заоблен кораб.
Нищо в документа не доказва, че древна цивилизация е съществувала на Mars. Това е транскрипт на remote viewing сесия, не археологическо откритие.
Но въпросът за гледаемостта е друг:
Защо изобщо някой в американската програма задава подобна задача?
Това не е Iran.
Не е Soviet Union.
Не е заложник.
Някой решава да използва техниката, за да погледне милион години назад на друга планета.
И тогава вече целият диапазон на програмата изглежда огромен.
През пространство.
През време.
Дори към места, на които човек никога не е бил.
Но най-големият практически успех, който ветераните на програмата разказват, не е Mars.
Той е отново в Soviet Union.
Един огромен завод.
Никой на Запад не знае какво строят вътре.
Remote Viewer Number 001 казва:
Подводница.
И според него прогнозира дори кога ще я изкарат от сградата.
**В следващата част:** Joe McMoneagle и съветската Typhoon подводница, която според разказа му американското разузнаване не вярва, че съществува.
Източници
Потребителски архив / възстановен оригинален текст
Възстановено от архивен файл: Pasted text (4).txt
Част 05 от 07 · поредица
