МАЙОР МАРСЕЛ ПРОГОВАРЯ

Според конспиративната версия Розуел става истинска тайна не през 1947 г., а през 1978 г. Когато един от хората, които са държали отломките в ръцете си, решава, че вече няма какво да губи.

Джеси Марсел вече е пенсионер. Живее в Луизиана. Като офицер от 509-а група той е бил и на атомните опити на атола Бикини през 1946 г. Знае какво е секретна техника. През 1978 г. при него идва ядреният физик и уфолог Стантън Фридман, който сам е работил по секретни ядрени проекти. Марсел не говори като човек, който се шегува. Говори като офицер. Спокойно, без да преувеличава.

Разказва, че материалът, който е събрал от ранчото, не прилича на нищо, което е виждал. Тънко като фолио, но невероятно здраво. Когато го смачкаш, то сам се изправя и не остава гънка. Пръчици, леки като балса, но които не се чупят и не горят. Символи по тях, които приличат на йероглифи.

МАТЕРИАЛ, КОЙТО СЕ ВРЪЩА ВЪВ ФОРМАТА СИ. ПРЪЧКИ, КОИТО НЕ ГОРЯТ.

И най-важното: Марсел твърди, че отломките, които фотографите снимат в кабинета на генерал Рамей във Форт Уърт, не са тези, които той е донесъл. Че истинските са подменени с остатъци от балон, за да може историята да бъде затворена.

Синът му, Джеси Марсел младши, по-късно ще разкаже своя спомен. През онази нощ на 1947 г. баща му спира у дома и показва на семейството част от отломките, разпръснати на кухненския под. Детето държи в ръката си малка метална греда с виолетови символи по нея. Помни цвета. Помни формата. Години по-късно, вече като лекар и военен офицер, той ще повтаря тази история до края на живота си.

ДВАМА СВИДЕТЕЛИ. БАЩА И СИН. ЕДНА И СЪЩА ИСТОРИЯ.

Марсел младши служи като военен лекар, включително в Ирак. Не е човек, който търси сензации.

През 1980 г. излиза книгата „Инцидентът Розуел“. Тя се базира на интервютата с Марсел и с други хора от района. Розуел излиза от забравата и става името, което до днес всеки свързва с НЛО. Следват документални филми, телевизионни предавания и десетки книги.

Тук скептиците имат силни аргументи. Спомените на Марсел се появяват десетилетия по-късно. Детайлите се променят от интервю на интервю. А материалите, които описва, напомнят на части от изпитвани балони с отражатели, лепени с лента с шарки.

Но привържениците задават другия въпрос. Защо един уважаван офицер от разузнаването, без пари и слава, ще рискува репутацията си заради измислица? И защо човек, който е бил там в 1947 г., ще твърди, че снимките са фалшиви, ако не е бил сигурен?

А щом Марсел проговаря, проговарят и други.

Само че те не говорят за фолио и пръчки.

Говорят за тела.

За детски ковчези, поръчани по телефона. За медицинска сестра, която изчезва. И за един офицер, който пази своята тайна в запечатан плик до деня на смъртта си.

Кои са свидетелите на телата, е в следващата част.