ТРЕТАТА ВЕРСИЯ НА АРМИЯТА

Според привържениците на теорията най-силното доказателство за Розуел не е нито фолиото, нито телата. А това, че армията не може да реши какво точно е паднало.

Първа версия, 8 юли 1947 г.: летящ диск.

Втора версия, същия ден: метеорологичен балон.

През 90-те години под натиска на общественото мнение конгресменът от Ню Мексико Стивън Шиф иска от Сметната палата на Конгреса да проучи какви документи има за случая. Започва проверка. За първи път Конгресът официално пита какво се е случило в Розуел. И армията се връща към случая.

През 1994 г. ВВС публикуват официален доклад.

ТРЕТА ВЕРСИЯ: НЕ Е МЕТЕОРОЛОГИЧЕН БАЛОН.

Според доклада отломките са от проект „Могул“. Строго секретна програма от онези години, при която гирлянди от балони носят чувствителни микрофони на голяма височина. Целта е да се засичат ударните вълни от съветски атомни опити. Тъй като проектът е таен, военните през 1947 г. не могат да кажат истината и използват най-близкото обикновено обяснение.

С други думи, армията признава, че през 1947 г. е казала неистина. Или поне не цялата истина.

Но това не обяснява разказите за телата. Затова през 1997 г., точно за 50-годишнината на Розуел, ВВС издават втори доклад. Заглавието му е „Случаят приключен“.

Според него свидетелите, които разказват за малки тела, вероятно си спомнят за манекени. Изпитателни кукли, които армията пуска от голяма височина над Ню Мексико, за да тества парашути и катапултиране. Изпитанията с манекените са реални и добре документирани.

Проблемът е, че тези опити се провеждат през 50-те години. Години след 1947 г.

МАНЕКЕНИ ОТ 50-ТЕ ОБЯСНЯВАТ СВИДЕТЕЛИ ОТ 1947 Г.?

Обяснението на ВВС е, че свидетелите са смесили спомените си. Но за мнозина това е моментът, в който „Случаят приключен“ звучи като точно обратното.

Има и още един детайл. Проверката на Сметната палата от 1995 г. установява, че административните документи на базата в Розуел за годините около инцидента и изходящите ѝ съобщения са унищожени. Кога, по чие нареждане и защо, не е ясно.

Документите от най-интересната година на базата липсват. Точно тези, които биха показали какви съобщения са излезли от базата в онези дни.

Скептиците казват, че архивите се унищожават рутинно и че „Могул“ обяснява отломките отлично. Привържениците отговарят с прост въпрос. Ако всичко е било толкова просто, защо отговорът идва на три етапа и половин век по-късно?

И докато ВВС затварят случая, Розуел става нещо съвсем различно.

Град, който живее от извънземни. Ако армията е искала историята да умре, постига точно обратното.

А в Конгреса на САЩ, десетилетия по-късно, бивш военен разузнавач ще застане под клетва и ще каже думи, които връщат Розуел обратно в новините.

Какво се казва под клетва за катастрофирали кораби, е в последната част.