Три седмици след смъртта на съпруга си Helen седи сама пред камината. Според случая, описан от Майкъл Нютън, починалият вече е опитал да достигне до нея директно, но не успява. Затова сменя стратегията и избира не сън или глас, а един конкретен предмет.
Голям пръстен с тюркоаз.
Приживе го носел постоянно. Когато двамата седели пред огъня и разговаряли, имал навик да търка камъка с пръст. Helen се шегувала, че един ден ще го изтърка чак до металната основа.
ЗА ДРУГ ЧОВЕК ТОВА Е ПРОСТО ПРЪСТЕН. ЗА НЕЯ Е ЦЯЛА ГОДИНА СЛЕД ГОДИНА ПОВТАРЯН СПОМЕН.
Под хипноза мъжът описва как първо използва топлината на огъня като своеобразен проводник, за да намали напрежението на Helen. След това насочва вниманието ѝ към кутията с пръстена, прибрана в чекмедже.
Helen става почти автоматично.
Отива до масата.
Отваря точното чекмедже.
Отваря кутията.
И взема пръстена.
Според разказа починалият в този момент опитва да свърже себе си, Helen и предмета в един сигнал. Тя целува пръстена и казва, че знае, че той е там.
Но Нютън включва и втори случай, който е още по-странен, защото няма регресия в самия момент.
Съпругата му Peggy работи като онкологична сестра с пациенти с рак и техните семейства. Една вдовица в групата ѝ наскоро е загубила съпруга си Clay. Той обичал big band музика и двамата често пътували, за да танцуват.
Една вечер групата е събрана в дома на вдовицата. Разговарят точно за идеята, че починалите могат да оставят знаци. Жената пита на глас защо Clay още не е направил нещо, което тя да разпознае.
Настъпва тишина.
И ТОГАВА МУЗИКАЛНА КУТИЯ НА РАФТА ЗАПОЧВА ДА СВИРИ „IN THE MOOD“ НА GLENN MILLER.
Според вдовицата никой не е докосвал кутията от две години.
Нютън не доказва какво я е задействало и историята не е лабораторен експеримент. Но за жената съвпадението между момента, песента и отношенията ѝ с Clay е достатъчно силно.
И тук се оформя един от най-интересните принципи в системата му.
Знакът не трябва да бъде физически невъзможен.
МОЖЕ ДА БЪДЕ НЕЩО НАПЪЛНО ОБИКНОВЕНО, КОЕТО СЕ СЛУЧВА В НЕОБИКНОВЕНО ТОЧНИЯ МОМЕНТ.
Пръстен. Песен. Миризма. Дреха. Предмет, който за останалия свят няма значение.
Но ако предметите са един канал, Нютън твърди, че най-често използваният е друг.
Сънят.
И според него има разлика между това просто да сънуваш починал човек и това той да „влезе“ в сън, който вече е започнал.
В следващата част: 1935 Г. — SYLVIA УМИРА ОТ ПНЕВМОНИЯ И СПОРЕД РЕГРЕСИЯТА ИЗЧАКВА МАЙКА СИ ДА ЗАСПИ.
Източници
По книгата „Съдбата на душите“ от д-р Майкъл Нютън.
Текстът представя случаи, разкази, твърдения или интерпретации; не е самостоятелно доказателство за описаните необичайни твърдения.
Част 02 от 07 · поредица
