Мъж на 42 години умира внезапно от инфаркт в задния двор на дома си. Къщата бързо се изпълва със съседи и хора, които се опитват да помогнат на съпругата му Irene. В хаоса десетгодишната им дъщеря Sarah остава сама в спалнята.
Под хипноза бащата описва първото си желание след смъртта: да успокои Irene.
Опитва да я „прегърне“ с енергия.
Не се получава.
Според него тя е прекалено разтърсена, за да възприеме каквото и да било.
ТОГАВА ЗАБЕЛЯЗВА SARAH.
Нютън използва този случай, за да въведе модел, който нарича Transference Through Children. Според описанията децата понякога реагират по-лесно, защото още нямат същия автоматичен навик да отхвърлят всяко необяснимо усещане.
Sarah държи плетачните игли на майка си.
Бащата твърди, че първо насочва усещане за топлина през предметите към ръцете ѝ. После го придвижва към основата на врата и накрая към брадичката.
Точно тогава Sarah започва да се смее.
Причината е толкова конкретна, че отново повтаря принципа от първата част.
Докато е бил жив, баща ѝ често я гъделичкал под брадичката преди сън.
НЕ СЛУЧАЙНО УСЕЩАНЕ. ЖЕСТ, КОЙТО ДЕТЕТО ПОЗНАВА ОТ СТОТИЦИ ВЕЧЕРИ.
Малко след това Irene влиза в стаята.
Sarah ѝ казва, че няма нужда да си тръгва.
Татко е там.
Знае го, защото го е усетила да я гъделичка.
Irene първоначално приема думите като реакция на уплашено дете. Но сяда и прегръща дъщеря си.
И според разказа на бащата именно този физически контакт между тях е моментът, който му е необходим.
Той твърди, че насочва енергията през Sarah към Irene. Майка и дъщеря остават прегърнати със затворени очи и за кратко според неговото описание и двете усещат присъствието му.
СЛЕД ТОВА ТОЙ КАЗВА: ДОСТАТЪЧНО Е.
И едва тогава продължава към светлината, където според регресията го очаква водачът му.
Тази история добавя още една идея към модела на Нютън.
Понякога предполагаемото послание не стига директно от починалия до човека, който страда най-силно.
Минава през някого, който е по-възприемчив.
Но как се достига до човек, който не просто не усеща знаците?
А активно отказва да повярва, че могат да съществуват?
Следващият случай е точно такъв.
Инженер.
38 години брак.
Никаква вяра в „знаци“.
И една саксия с бели рози.
В следващата част: CHARLES НЕ ВЯРВА В НИЩО ПОДОБНО. ТОГАВА ПРЕД ДОМА МУ СЕ ПОЯВЯВАТ БЕЛИ РОЗИ.
Източници
По книгата „Съдбата на душите“ от д-р Майкъл Нютън.
Текстът представя случаи, разкази, твърдения или интерпретации; не е самостоятелно доказателство за описаните необичайни твърдения.
Част 05 от 07 · поредица
