АМИ АКО ROSWELL НЕ Е БИЛ КРАЯТ НА ИСТОРИЯТА — А НАЧАЛОТО НА

АМИ АКО ROSWELL НЕ Е БИЛ КРАЯТ НА ИСТОРИЯТА — А НАЧАЛОТО НА ПРОГРАМАТА?

В популярната легенда Roswell винаги е центърът: нещо пада през 1947 г., военните пристигат, районът е затворен и материалът изчезва. Но конспиративната версия за Area 51 задава друг въпрос — какво става СЛЕД това? Според нея New Mexico никога не е било идеалното място за дългосрочно изучаване на подобна технология. Прекалено много хора вече знаят за инцидента. Прекалено много слухове тръгват. Необходим е обект, създаден специално за изпитания далеч от градове, любопитни очи и нормален въздушен трафик. Осем години по-късно Groom Lake действително започва да се използва за изключително секретната програма U-2. Това е факт. Но легендата добавя нещо, за което доказателства няма: когато Area 51 става достатъчно изолирана и защитена, там започват да се преместват и много по-необичайни находки.

Оттук се ражда идеята за crash retrieval program — постоянна система, която реагира при предполагаем паднал неизвестен апарат, изолира района, прибира останките и разпределя различните части между различни лаборатории. Материалите от корпуса могат да отидат при специалисти по металургия. Задвижването — в друг проект. Биологичният материал — на трето място. Целият апарат — там, където има пространство да бъде изпитан. Area 51 и S-4 в тази версия са последната спирка. Никой отделен учен не получава историята „открихме кораб“. Получава само задача: „Кажи ни как работи това.“

НЕ СКРИВАШ ЕДНА ТАЙНА ЗАД ЕДНА ВРАТА. РАЗДЕЛЯШ Я НА СТО ПАРЧЕТА И ДАВАШ ПО ЕДНО НА СТО ДУШИ.

Така легендата обяснява защо след толкова десетилетия няма хиляди служители, които да излязат и да разкажат еднаква история. Според теорията повечето от тях никога не са знаели цялата история. Инженер може да прекара години в разработване на необичаен композитен материал и да мисли, че работи по нов самолет. Друг може да анализира система за управление, без да вижда корпуса. Само най-високото ниво на програмата уж знае как различните части се събират.

Точно тук към Area 51 се прилепва и легендата за Majestic 12 — предполагаема свръхсекретна група, която управлява информацията за нечовешки апарати. Документите, върху които се изгражда MJ-12 историята, са силно оспорвани и не са установени като автентично доказателство за такава организация. Но самата идея става идеалният „липсващ етаж“ на конспирацията: президентите се сменят, директорите се сменят, но програмата продължава извън нормалния политически цикъл.

И ако подобна програма съществува от 40-те години, през 80-те вече не би трябвало просто да съхранява части.

Трябва да е научила нещо.

Според Lazar най-големият пробив е малък материал в центъра на реактора.

Атомен номер:

В следващата част: ELEMENT 115 СПОРЕД LAZAR НЕ Е ПРОСТО ГОРИВО. ТОЙ ТВЪРДИ, ЧЕ ПОЗВОЛЯВА НА АПАРАТА ДА ПРАВИ НЕЩО СЪС САМАТА ГРАВИТАЦИЯ.