АМИ АКО ИЗВЪНЗЕМНИТЕ СА НАЙ-ДОБРИЯТ КАМУФЛАЖ, КОЙТО AREA 51 НЯКОГА

АМИ АКО ИЗВЪНЗЕМНИТЕ СА НАЙ-ДОБРИЯТ КАМУФЛАЖ, КОЙТО AREA 51 НЯКОГА Е ИМАЛА?

Представи си, че Bob Lazar греши за всичко. Няма S-4 с девет диска. Няма стабилен Element 115. Няма същества от Zeta Reticuli. Няма договор. Тогава Area 51 пак остава едно от най-интересните места на Земята, защото реалната ѝ история доказва нещо много важно: хора наистина са наблюдавали необичайни обекти в небето, без да знаят, че гледат секретни американски самолети. В официална историческа публикация на CIA се посочва, че U-2 и по-късно OXCART са стояли зад повече от половината UFO доклади през части от края на 50-те и 60-те години. Разследващите не са можели да кажат на свидетелите истината и са използвали други обяснения, за да защитят програмите. Самият анализ на CIA признава, че тези подвеждащи публични обяснения по-късно са подхранили подозренията за прикриване.

Това е реалният факт. А сега идва конспирацията.

Ами ако някой разбира, че UFO историята е не проблем, а актив? Представи си, че изпитваш нов апарат. Някой го вижда. Ако свидетелят каже: „Видях секретен самолет“, журналистите могат да се заинтересуват. Ако каже: „Видях летяща чиния, управлявана с Element 115 от същества от Zeta Reticuli“, огромна част от хората автоматично ще отхвърлят всичко, което казва. Не е необходимо да заличиш свидетеля. Достатъчно е истинската информация да бъде смесена с толкова фантастична история, че двете да станат неразделни.

НАЙ-ДОБРИЯТ НАЧИН ДА СКРИЕШ НЕЩО МОЖЕ ДА НЕ Е ДА КАЖЕШ „ТОВА НЕ СЪЩЕСТВУВА“. А ДА ГО ЗАРОВИШ ПОД НЕЩО, НА КОЕТО НИКОЙ НЕ ИСКА ДА ПОВЯРВА.

И Bob Lazar е почти перфектният пример за този парадокс. Има реална следа, която го поставя в техническата среда на Los Alamos: вестник от 1982 г. го описва там във връзка с реактивния му автомобил, а архивни материали подкрепят връзка с комплекса. Но заявеното му образование в MIT и Caltech не е независимо потвърдено, а проверки на имената на преподаватели, които посочва, създават сериозни проблеми за тази част от биографията му. Това прави историята му идеално неразрешима: достатъчно реалност, за да не можеш просто да я изхвърлиш; достатъчно проблеми, за да не можеш да я приемеш като доказателство.

А зад всичко това стои пустинята. Реална база. Реална секретност. Реални самолети, които някога са изглеждали почти невъзможни. И неизвестни текущи програми, за които по дефиниция обществото няма пълна информация.

Може под Area 51 да няма нито един извънземен апарат.

Може да има девет.

Може черните триъгълници да са фантазия.

Може някой ден един от тях да бъде изкаран от хангар и представен като самолет, който е летял тайно 25 години.

Но точно затова въпросът „Има ли извънземни в Area 51?“ може да е грешният въпрос.

По-интересният е:

КАКВО ЛЕТИ ЗАД ТОЗИ ПЕРИМЕТЪР ДНЕС, КОЕТО СВЕТЪТ ЩЕ РАЗБЕРЕ, ЧЕ Е СЪЩЕСТВУВАЛО ЕДВА СЛЕД ДЕСЕТИЛЕТИЯ?

А най-мрачната легенда оставя още една възможност.

Част от него може никога да не бъде показано.

Защото не сме го построили ние.