ПЪРВО ТИ УЛЕСНЯВАТ ЖИВОТА

Сутринта още не си решил накъде да тръгнеш, а маршрутът вече е избран. Преди да попиташ приятел какво да гледаш, екранът предлага следващия филм. Пишеш първите думи на съобщение и останалата част се появява като предложение. Приемаш я. Спестил си време. След час си приел още десетки малки предложения и не помниш нито едно от тях.

АСИМИЛАЦИЯТА НЕ ЗАПОЧВА СЪС ЗАПОВЕД. ЗАПОЧВА С ИЗРЕЧЕНИЕТО: „НЕКА ГО

НАПРАВЯ ВМЕСТО ТЕБ.“ Дейвид Айк разглежда технологиите през много по-мрачна теория. Според него свързването на човека с все по-обхватни цифрови системи може да доведе до контрол не само върху действията му, но и върху възприятието и съзнанието му. В книгата си той нарича този предполагаем краен процес „асимилация“. Това е неговата конспиративна интерпретация, не установена цел на всички, които създават технологии. Но входът към историята е познат: удобството често ни кара да предадем дребни решения, без изобщо да ги забележим. Представи си човек, който години наред е използвал система, за да избира маршрути. Тя му е помогнала безброй пъти. Един ден връзката изчезва в непознат квартал. Той спира и осъзнава, че не знае дори накъде приблизително се намира центърът. Пътят през цялото време е бил истински. Умението му да се ориентира е останало на заден план.

СЕГА ЗАМЕНИ МАРШРУТА СЪС СПОМЕНИ, РАЗГОВОРИ, ПРЕЦЕНКИ. КОЛКО ОТ ТЯХ МОЖЕШ ДА ПРЕДАДЕШ, ПРЕДИ ДА ЗАБЕЛЕЖИШ, ЧЕ ВЕЧЕ ЧАКАШ УКАЗАНИЯ?

Тук не става дума да изхвърлим полезните инструменти. Карта, търсачка или цифров помощник може да ни даде възможности, които иначе нямаме. Въпросът на Айк е какво се случва, ако помощникът постепенно застане между човека и всяка важна част от живота му. Не само да показва информация, а да определя коя информация заслужава вниманието му. Не само да предлага отговор, а да оформя въпроса, който човек изобщо ще зададе. Конспиративната версия твърди, че процесът има предварителна посока. Видимата версия допуска и по-прост механизъм: хората избират удобството, а създателите на системи го предлагат, защото то ги кара да се връщат. Общият резултат може да прилича на капан дори без един-единствен човек, който държи плана. И точно това прави историята опасна. Не търсиш враг с лице. Търсиш момент, в който ползата е станала зависимост. Когато можеш да кажеш „не“ на предложението, но вече рядко ти хрумва да го направиш. В следващата част асимилацията ще направи втория си ход. След като е научила какво харесваш, системата ще започне да избира какво да ти показва — докато светът пред теб постепенно стане различен от света на човека до теб.