МОСКВА МЪЛЧИ ДВА ДНИ

Според конспиративната версия мълчанието след Чернобил не е паника. То е решение.

26 април 1986 г., 1:23 ч. през нощта. В четвърти енергоблок на атомната централа „Ленин“ край Чернобил тече тест на системите за безопасност. Секунди по-късно реакторът излиза извън контрол. Две експлозии разкъсват сградата. Над Украйна се издига стълб от радиоактивни частици.

Пожарникарите, които пристигат първи, не знаят с какво се борят. Много от тях ще умрат в следващите седмици. Колко точно са жертвите на Чернобил, и до днес е предмет на спорове.

На три километра оттам спи град Припят. Близо 50 000 души. На сутринта децата отиват на училище. Хората излизат на разходка. Сватби се вдигат. Припят е модерният град на атомщиците, средната възраст на жителите му е под 30 години. Има басейн, кино и увеселителен парк, който трябва да бъде открит на 1 май. Виенското колело така и не се завърта за посетители.

ЕВАКУАЦИЯТА ЗАПОЧВА ЧАК 36 ЧАСА ПО-КЪСНО.

Хората си тръгват с автобуси, с по една чанта, с обещанието, че ще се върнат след три дни. Никой от тях никога не се връща. Домашните любимци остават.

А Москва мълчи. Телевизията показва обичайните новини.

На 28 април в шведската атомна централа „Форсмарк“, на повече от хиляда километра от Чернобил, алармите за радиация се включват. Шведите проверяват собствените си реактори и не намират нищо. Радиацията идва отвън. От изток. Чак когато Швеция настоява за обяснение, вечерта на 28 април ТАСС пуска кратко съобщение от няколко реда. Авария. Има пострадали. Взети са мерки.

Нищо повече. Нито дума за облака. Нито дума за опасността за съседните държави.

ЦЕЛИЯТ СВЯТ ГО НАУЧАВА ОТ ШВЕДСКИТЕ ДАТЧИЦИ.

На 1 май в Киев, на около сто километра от реактора, първомайската манифестация се провежда като всяка година. С деца, с цветя, с музика. Според по-късни свидетелства ръководителите в Киев знаят какво се е случило. Но парадът не се отменя. Михаил Горбачов говори публично за аварията чак на 14 май. Почти три седмици след взрива.

Официалното обяснение за всичко това е съветската бюрокрация, страхът от паника и желанието да не се дава повод на Запада. Но конспиративната версия вижда нещо друго. Ако аварията е само злополука, защо тайната е по-важна от живота на хората? Какво още има в зоната, което не трябва да бъде видяно от чужди очи и чужди журналисти?

Отговорът според теорията се вижда от километри.

На около десет километра от централата, сред боровите гори, се издига стоманена стена, висока колкото небостъргач. Огромна антена, която официално не съществува. Съветските карти я отбелязват като пионерски лагер.

На Запад цели две десетилетия я чуват, без да я виждат.

Наричат я „руският кълвач“.

Какво е било това чудовище и защо според една теория то е ключът към Чернобил, е в следващата част.