„ДВЕ-ТРИ ЕЛЕМЕНТАРНИ МЕРКИ“

Според конспиративната версия това, което се случва по българската телевизия през май 1986 г., не е грешка в комуникацията. Това е внимателно дозирана полуистина.

На екрана се появяват Любомир Шиндаров, тогава заместник-министър на здравеопазването и главен държавен санитарен инспектор, и Иван Пандев от Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели. Те признават, че има повишена радиация. Това вече е невъзможно да се отрича. Но заедно с признанието идват успокояването и препоръките. Тонът е спокоен, почти делови. Като че ли става дума за времето, а не за радиоактивен облак.

Професор Димитър Вацов, който години по-късно изследва тези записи, описва препоръките като две-три най-елементарни мерки, които са недостатъчни.

ПРИЗНАВАТ ОПАСНОСТТА. И ВЕДНАГА Я СМАЛЯВАТ.

А хората чуват само втората половина.

Помисли как звучи това за един обикновен човек през 1986 г. Няма интернет. Няма независими медии. Има един държавен канал, едно радио и вестници, които казват едно и също. Ако заместник-министърът на здравеопазването каже, че ситуацията е под контрол, повечето хора му вярват. Защото няма на кого друг да повярват.

Някои слушат западните радиостанции. Особено младите. По „Свободна Европа“ и Би Би Си се говори за облака, за мерките в Западна Европа, за затворени пазари и унищожени зеленчуци. Но тези новини се слушат тайно, с пукане и заглушаване, и стигат до малцина.

Повечето семейства продължават да живеят нормално. Майките водят децата в парка. Бабите берат киселец и коприва.

А на 24 май 1986 г. идва финалът. С прессъобщение на БТА е обявено, че радиацията и целият проблем с нея са изчезнали. Съобщението е препечатано във всички медии. Темата е затворена. За повечето хора това е краят на историята.

ТРИ СЕДМИЦИ СЛЕД ОБЛАКА ДЪРЖАВАТА ОБЯВЯВА, ЧЕ ПРОБЛЕМЪТ НЕ СЪЩЕСТВУВА.

Но радиоактивните частици не четат прессъобщения. Цезият, който пада с дъжда, има период на полуразпад около 30 години. Той остава в почвата, в гъбите, в горските плодове, в тревата. Гъбите и горските плодове трупат цезий особено силно. В някои части на Европа и днес има ограничения за тях. Въпросът колко точно са били облъчени българите и какви са последствията за здравето им е тема на спорове между учени и лекари и до днес.

И точно тук конспиративната версия прави следващата крачка. Ако обикновените хора не са знаели, всички ли са били в еднакво положение?

Или някои са знаели достатъчно, за да се пазят? Защото ако едните получават цифрите три пъти на ден, а другите получават прессъобщение, разликата не е само в информацията.

Според анализи на архивите режимът по време на Чернобил е защитил преди всичко себе си. Каква е била разликата между трибуната и тълпата и какво се шепне за храната на номенклатурата, е в следващата част.