ТИСЕН, БУШ И БАНКАТА МЕЖДУ ДВА СВЯТА

20 октомври 1942 година.

Съединените щати вече воюват с нацистка Германия.

Във Вашингтон Службата на попечителя на чуждестранната собственост подписва Заповед за изземване №248.

Обектът е Union Banking Corporation на адрес 39 Broadway, Ню Йорк.

Заповедта поставя под държавен контрол целия капитал на банката и права, свързани с нидерландската Bank voor Handel en Scheepvaart и August Thyssen Bank. В архивния опис на Националния архив е посочено, че става дума за собственост, държана в полза на членове на фамилията Тисен.

Сред директорите на Union Banking Corporation е Прескот Буш.

По-късно той ще стане сенатор от Кънектикът.

Синът му ще стане директор на ЦРУ, вицепрезидент и президент на САЩ.

Внукът му също ще стане президент.

Това е реалната следа, от която започва една от най-известните истории за наследствената власт.

Но за да бъде разказът силен, фактите трябва да бъдат разделени от преувеличението.

Union Banking Corporation е част от по-широка мрежа около W. A. Harriman & Co., германски индустриални интереси и нидерландска банка, свързана с Тисен. Прескот Буш е директор, но това само по себе си не доказва, че той лично финансира Хитлер, знае за всички операции или извършва престъпление.

Той не е обвинен и не е осъден.

Изземването е насочено към собствеността и контрола върху активите, а не е наказателна присъда срещу всеки американски директор.

Но документът остава неудобен.

Защото Фриц Тисен е един от германските индустриалци, които в ранните години подкрепят Хитлер, надявайки се той да унищожи комунистическото движение и да възстанови германската икономика. По-късно Тисен се разочарова от режима, напуска Германия, арестуван е от нацистите и прекарва част от войната в плен.

Историята не е черно-бяла.

И точно затова е толкова лесна за превръщане в легенда.

От едната страна има доказана банкова връзка.

От другата — германска индустриална империя.

Между тях стои нидерландска структура, която прави собствеността по-трудна за проследяване.

А в Ню Йорк са хора, чиито фамилии по-късно влизат в най-високите нива на американската политика.

Конспиративната версия вижда мост между двата фронта. Народите воюват, но собствеността, банковите сметки и корпоративните отношения не изчезват в деня на обявяването на война. Те трябва да бъдат открити, блокирани, иззети или прехвърлени.

И понякога това става месеци след началото на конфликта.

Тук се ражда въпросът:

Ако войната разделя света толкова ясно, защо финансовите връзки са толкова объркани?

Отговорът е по-прозаичен, но не по-малко тревожен. Международният капитал често е изграден преди войната. Фирми, банки и акционери се свързват в мирно време. Когато режимите се превърнат във врагове, старите договори не се изпаряват автоматично.

Държавата трябва да реши кои връзки вече представляват опасност.

Заповед №248 е точно такова решение.

Но в конспиративния разказ документът се превръща в родословно свидетелство.

Едно поколение работи в банковата мрежа.

Следващото влиза в разузнаването и Белия дом.

Третото наследява името, контактите и политическия капитал.

Това не доказва таен план, простиращ се през десетилетия.

Доказва нещо по-земно: икономическата и политическата власт могат да се натрупват в една фамилия и да преминават от бизнес към държава.

Режимът на Хитлер пада.

Union Banking Corporation е ликвидирана години по-късно.

Но фамилните имена продължават.

И когато един архивен документ от 1942 година свързва германски индустриални активи с банка, в чието управление участва бъдещият баща на президент, въпросът не е дали това автоматично доказва заговор.

Въпросът е колко други мостове между официални врагове остават невидими, защото никой не отваря старите регистри на собствеността.