OPERATION NORTHWOODS — ПЛАНЪТ ЗА АТАКИ, КОИТО ДА БЪДАТ ПРИПИСАНИ НА КУБА

13 март 1962 г.

Във Вашингтон циркулира документ с гриф TOP SECRET.

Подписът отгоре е на генерал Лаймън Лемницър — председател на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ.

Темата е проста:

„Justification for US Military Intervention in Cuba.“

Как да бъде създадено оправдание за американска военна намеса в Куба.

Но когато стигнеш до приложенията, езикът става почти невероятен.

Предлага се американски кораб да бъде взривен в Гуантанамо и вината да бъде хвърлена върху Куба.

Друг вариант: безпилотен кораб да бъде унищожен край кубински води, след което американската преса да публикува списъци с несъществуващи жертви, за да се създаде „вълна от национално възмущение“.

Има още.

Документът предлага организиране на инциденти около базата в Гуантанамо.

Саботажи. Пожари. Минометен огън. Фалшиви нападатели в кубински униформи.

После идва предложение за „кубинска терористична кампания“ в района на Маями, други градове във Флорида и дори Вашингтон.

В текста се говори за взривяване на пластични бомби на внимателно избрани места и за създаване на доказателства, които да сочат към кубински агенти.

Това не е конспиративен сайт.

Документът е разсекретен.

И се пази в американски архиви.

Но най-силният детайл още не е дошъл.

Един от сценариите включва граждански самолет.

Истински самолет с подбрани пътници трябва да бъде заменен с безпилотен негов двойник.

Самолетът с хората тайно се приземява.

Дронът продължава маршрута над Куба.

После изпраща сигнал MAYDAY, че е нападнат от кубински МиГ-ове.

И се унищожава дистанционно.

Светът трябва да повярва, че граждански самолет с хора е свален.

Само че хората никога не са били вътре.

Това е логиката на false flag.

Събитието е създадено от едната страна.

Вината е насочена към другата.

А общественият гняв трябва да произведе политическо разрешение за действие.

Но има нещо критично.

Northwoods никога не е изпълнен.

Няма доказателство, че тези конкретни сценарии са били реализирани.

И няколко дни след представянето на идеите президентът Джон Кенеди ясно показва, че не обсъжда американска военна интервенция в Куба.

Това е причината документът да е толкова важен.

Не защото доказва, че „всички атентати са организирани от правителства“.

А защото доказва нещо по-конкретно:

че висши държавни институции могат реално да разглеждат инсцениран инцидент като инструмент за създаване на casus belli.

Повод за война.

И тук възниква въпросът, който преследва всяка следваща криза:

ако подобна идея веднъж е стигнала до масата на най-висшето военно ръководство, как разбираш кога следващото „нападение“ е истинско?

Отговорът не е: „Всичко е false flag.“

Това е най-лесната грешка.

Истинският отговор е: трябва да гледаш кой е извършителят, какви доказателства има, дали разказът се променя и какво политическо решение идва веднага след него.

Защото Northwoods показва самата механика.

Първо създай шок.

После посочи врага.

След това дай на обществото готово обяснение.

И накрая предложи действие, което преди шока би било трудно да бъде прието.

Но американските генерали от 1962 г. не са първите, които мислят така.

Двадесет и три години по-рано една друга държава не просто планира подобен сценарий.

Тя го изпълнява.

Малка радиостанция на германско-полската граница е „нападната“.

По радиото прозвучава съобщение, което трябва да изглежда полско.

Оставят се тела като доказателство.

А на следващата сутрин Хитлер обявява, че Германия отвръща на агресията.

Часове по-късно започва Втората световна война в Европа.

В Част 2: Глайвиц — фалшивото нападение над германска радиостанция, използвано като част от оправданието за нахлуването в Полша.

Документална основа: меморандумът от 13 март 1962 г. действително предлага взривяване на американски кораб, инсценирана терористична кампания, фалшиви нападения около Гуантанамо и сценарий с дублиран граждански самолет. Планът остава предложение и не е изпълнен.