OPERATION SUSANNAH — БОМБИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА ИЗГЛЕЖДАТ ЕГИПЕТСКИ

Лятото на 1954 г.

В Египет избухват малки бомби и запалителни устройства в американски информационни центрове, библиотеки, пощенски и британски свързани обекти.

Целта не е масово убийство.

Устройствата са нагласени така, че да избухват след затваряне.

Целта е впечатлението.

Египет трябва да изглежда нестабилен.

Западните държави трябва да повярват, че местни екстремисти атакуват техните институции.

А вината може да бъде насочена към Мюсюлманските братя, комунисти, националисти или други египетски групи.

Кой стои зад операцията?

Израелското военно разузнаване.

Не „евреите“ като общност, а конкретна тайна военна операция на Unit 131.

Кодовото име е Operation Susannah.

Днес самият архив на израелското Министерство на отбраната я описва като false flag операция.

Тоест тук не говорим за противникова пропаганда, а за официален израелски архив.

Но защо Израел би искал да създаде хаос в Египет?

Контекстът е Суецкият канал.

Великобритания преговаря за изтегляне на войските си от зоната.

Израел се страхува, че британското оттегляне ще укрепи Египет на Гамал Абдел Насър и ще промени регионалния баланс.

Затова логиката на операцията е студена:

ако Египет изглежда неспособен да защити западни обекти...

Лондон може да реши, че още не е време да си тръгва.

Но планът се разпада по почти абсурден начин.

Едно устройство се възпламенява преждевременно в джоба на Филип Натансън преди да бъде поставено.

Той е заловен.

Следват арести.

Разплита се цялата мрежа.

Египет изправя участниците пред съд.

Двама са екзекутирани.

Други получават дълги присъди.

В Израел започва политическа буря за години.

Кой е дал заповедта?

Министърът на отбраната Пинхас Лавон отрича.

Ръководителят на военното разузнаване Бинямин Гибли твърди обратното.

Следват разследвания и спорове за документи и показания. Лавон подава оставка.

И затова историята остава известна като „аферата Лавон“, въпреки че въпросът кой точно е дал окончателната заповед остава предмет на огромен вътрешнополитически спор.

Но същността на операцията не е спорна.

Бомбите трябва да изглеждат като дело на други хора.

Точно това е false flag.

И тук виждаме още една версия на модела.

Глайвиц цели повод за нападение.

Майнила — повод за война.

Northwoods — предлага създаване на повод за война.

Operation Susannah има по-фина задача:

не да започне незабавно война, а да промени политическото решение на трета държава.

Тоест false flag не винаги казва: „Нападнаха ни.“

Понякога казва: „Виж колко опасна и нестабилна е тази страна.“

И ако повярваш, следващото политическо решение изглежда логично.

Но подобни истории често се използват, за да се твърди, че „щом една държава е правила false flag веднъж, значи всяка следваща атака е нейна“.

Това е грешката.

Историята доказва конкретната операция.

Не всички бъдещи обвинения.

Именно затова документите са важни.

Те позволяват да отделим реалното тайно действие от теорията, построена около него.

Но следващият случай е още по-опасен за тази граница.

Защото през 1990 г. италианският премиер признава, че в страната наистина е съществувала тайна военна мрежа.

Скрити оръжия. Подготвени хора. Структура, предназначена да действа при съветска инвазия.

Името ѝ е Gladio.

След разкриването ѝ Европа започва да пита:

била ли е тази мрежа само за съпротива при окупация...

или е участвала и в кървавата „стратегия на напрежението“ вътре в Италия?

Тук фактът и конспирацията се срещат толкова близо, че дори Европейският парламент настоява за разследвания.

В Част 7: Gladio — тайната армия, която действително е съществувала, и обвиненията, които никога не са доказани толкова чисто, колкото интернет ги разказва.

Документална основа: архивът на израелското Министерство на отбраната описва Operation Susannah като провалена false flag операция на израелското военно разузнаване, предназначена да поставя бомби по западни и египетски цивилни обекти и да насочва вината към други египетски групи.