ГОТЛИБ — ХИМИКЪТ НА ЦРУ

Според критиците му Сидни Готлиб е човекът, който превръща параноята на Студената война в лаборатория. А теорията за контрол над ума е била не фантазия, а служебна задача с бюджет.

Началото е през 1953 г. Директорът на ЦРУ Алън Дълес одобрява MKUltra. В Америка цари страх. По време на Корейската война американски пленници се появяват в пропагандни филми и признават престъпления, които не са извършили. Говори се, че комунистите са открили начин да промиват мозъци. ЦРУ решава, че трябва да притежава същото оръжие. Или по-добро. Ако врагът може да превърне американски войници в предатели, какво ли още може?

Ръководител на химическата част на програмата става Сидни Готлиб.

ДЪРЖАВАТА ИСКА ДА ЗНАЕ ДАЛИ УМЪТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРОГРАМИРАН.

Готлиб е химик. Говори заекващо, има куц крак, живее във ферма, отглежда кози, танцува народни танци. Колегите му го описват като вежлив, тих, почти срамежлив. Отвън изглежда като скромен учен. Отвътре управлява една от най-мрачните програми в историята на американските служби.

Под неговото ръководство MKUltra се разделя на множество подпроекти. ЦРУ финансира изследвания в университети, болници, затвори. Парите минават през фондации и фиктивни организации, за да не личи откъде идват. Изследователите често не знаят, че работят за ЦРУ. Някои от експериментите са научни. Други са чиста жестокост. Някои изследователи по-късно казват, че ако са знаели кой плаща, никога не биха участвали.

Във фокуса е ЛСД. По онова време веществото е почти неизвестно. Малко хора по света изобщо са чували за него. Готлиб е убеден, че това вещество може да бъде ключът. Ако дадеш на човек ЛСД, ще каже ли истината на разпит? Ще забрави ли какво е видял? Ще изпълни ли заповед, която иначе не би изпълнил?

За да разбере, ЦРУ купува огромни количества ЛСД. И го дава на хора. Документите показват, че програмата продължава повече от десетилетие.

ДОБРОВОЛЦИ. ЗАТВОРНИЦИ. ПАЦИЕНТИ. И ХОРА, КОИТО НЕ ЗНАЯТ НИЩО.

Готлиб и колегите му опитват веществото и върху себе си. После върху служители на ЦРУ, които не са предупредени. Скоро в службата се появява правило, че не е безопасно да оставиш кафето си без надзор. Шега, която звучи страшно, когато знаеш какво стои зад нея.

А после експериментите излизат извън сградите на ЦРУ. Към затвори, в които осъдени получават наркотика срещу облекчения. Към психиатрични клиники. Към хора, които имат нужда от лечение и получават опит.

И към места, за които няма как да бъдат събрани съгласия. Защото там никой не трябва да знае, че е наблюдаван.

Апартаменти в Сан Франциско и Ню Йорк. Огледала, през които се вижда само от едната страна. И жени, наети да водят мъже вътре.

Операцията има име, което звучи като филм. „Полунощен връх“.

Какво се случва в тайните апартаменти на ЦРУ, е в следващата част.