ЗАЩО ЗНАЕМ САМО ЧАСТ

Според всеки, който е изследвал MKUltra, най-страшното не е това, което знаем. А това, което е унищожено, преди да успеем да го прочетем.

Нека подредим това, което е документирано. През 1953 г. директорът на ЦРУ одобрява програма за изследване на контрола над съзнанието. Начело на химическата част застава Сидни Готлиб. В програмата участват 86 университета и институции. На хора, включително непредупредени, се дават ЛСД и други вещества. Учен на армията е тайно дрогиран и девет дни по-късно умира след падане от хотел. В тайни апартаменти агенти наблюдават дрогирани граждани през огледала. В Монреал пациенти губят паметта си при експерименти, финансирани от ЦРУ. Затворници получават наркотика десетки пъти.

И през 1973 г. директорът на ЦРУ нарежда всичко да бъде унищожено.

ТОВА НЕ Е ТЕОРИЯ. ТОВА Е ИЗСЛУШВАНЕ В СЕНАТА.

Оцеляват около 20 000 страници. Счетоводни документи, които никой не е смятал за важни. Ако не беше тази грешка, ако не беше искането на един човек по закона за свободата на информацията, светът можеше никога да не научи за MKUltra в такива подробности.

Сидни Готлиб дава показания пред Конгреса. Защитава се, че е действал в името на националната сигурност в трудни времена. Никога не е осъден. Умира през 1999 г. Ричард Хелмс по-късно е осъден, но за друго: за това, че е подвел Конгреса по съвсем различен въпрос. Никой не носи наказателна отговорност за MKUltra. Самоличността на повечето жертви остава неизвестна.

Държавата се извинява на едно семейство. Изплаща обезщетения на част от жертвите. И продължава напред. Повечето от жертвите така и не получават нито извинение, нито обезщетение.

НИКОЙ НЕ Е ОСЪДЕН. НИКОЙ НЕ Е ВЪРНАЛ ИЗГУБЕНАТА ПАМЕТ.

Точно затова MKUltra е толкова важна за всеки, който се интересува от конспирации. Тя показва, че понякога най-невероятното твърдение е вярно. Че държавата може да експериментира тайно върху собствените си граждани. Че може да унищожи доказателствата. И че истината излиза наяве не заради системата, а въпреки нея. MKUltra доказва, че думата „конспирация“ понякога е просто име за истина, която още не е призната.

Но MKUltra поставя и по-тежък въпрос. Ако такава програма е съществувала двадесет години, без обществото да знае, колко още подобни програми е имало? Колко са били закрити, преди да бъдат открити? И колко продължават под друго име?

Защото всяка тайна служба по света учи от историята. Включително от това как една истина изтича.

Следващия път, когато някой ти каже, че правителствата никога не биха направили нещо подобно на собствените си хора, може би си струва да си спомниш за хотел „Статлер“, за огледалата в Сан Франциско и за слушалките в Монреал.

И за 20 000 страници, които оцеляха случайно.

Кое ли е било в останалите?