ОПЕРАЦИЯ „ПОЛУНОЩЕН ВРЪХ“

Според документите, които по-късно излизат на светло, най-абсурдната част от MKUltra не се случва в лаборатории. Тя се случва в обзаведени апартаменти, които приличат на места за забавление. Със скрити наблюдатели от другата страна на стената.

В средата на 50-те години ЦРУ наема апартаменти в Сан Франциско и в Ню Йорк. Обзавежда ги като места за удоволствие. Плакати по стените, мека светлина, бар. В една от стените има огледало. Отвътре изглежда като обикновено огледало. Отвън, от съседната стая, през него се вижда всичко.

Програмата получава кодово име „Полунощен връх“.

ТАЙНИ АПАРТАМЕНТИ. ОГЛЕДАЛА. И НАБЛЮДАТЕЛИ ЗАД ТЯХ.

Схемата е проста. ЦРУ плаща на жени да довеждат мъже от баровете в тези апартаменти. Там в питиетата им се слага ЛСД или други вещества. Мъжете нямат представа. Агенти зад огледалото наблюдават, записват, водят бележки. Как се държи човек под въздействие на наркотик? Казва ли тайни? Губи ли контрол? Може ли да бъде изнудван?

Един от ръководителите на операцията е агентът Джордж Хънтър Уайт, служител по борбата с наркотиците, който работи за ЦРУ. По-късно в писмо той ще опише годините си в програмата с думи, които шокират дори хората, които са я финансирали. По същество казва, че никога не е имал по-забавна работа. Писмото е запазено и се цитира от историците.

НАРКОТИКЪТ Е ДЪРЖАВЕН. ЖЕРТВИТЕ СА СЛУЧАЙНИ.

Защо ЦРУ прави това? Официално, за да изучи как наркотиците и сексът могат да се използват в шпионажа. Как да изкопчиш информация от вражески агент. Как да го компрометираш. Как да го накараш да говори. Документите показват, че операцията продължава с години.

Но жертвите не са вражески агенти. Те са обикновени граждани на Съединените щати. Моряци, търговци, туристи. Хора, излезли за едно питие, които се събуждат, без да разбират какво им се е случило. Някои от тях вероятно имат последствия за цял живот. Никой не им е обяснил нищо. И никой не им е поискал прошка.

Колко са те? Не знаем. Голяма част от документите са унищожени през 1973 г. Имената на повечето хора, минали през апартаментите, никога няма да станат известни. Някои от тях вероятно и днес не подозират, че странната нощ преди десетилетия е била част от държавен експеримент. Без досие, без име, без отговор.

Тук теорията и реалността се срещат напълно. Хората, които дълго твърдят, че държавата може да те дрогира тайно и да те наблюдава, звучат като параноици. До момента, в който документите доказват, че са били прави.

А ако това се е случвало в Сан Франциско, какво ли се е случвало в места, където надзорът е бил още по-слаб?

На север, в Канада, един уважаван психиатър в Монреал вече работи по нещо още по-страшно. Не просто да промени поведението на човека.

А да изтрие паметта му.

Какво се случва в клиниката в Монреал, е в следващата част.