САМОЛЕТЪТ, КОЙТО ПРЕЗ 1945 ГОДИНА ИЗГЛЕЖДА КАТО НЕЩО ОТ БЪДЕЩЕТО

1945 година. Съюзническите армии навлизат в разпадащата се Nazi Germany и започват да намират технологии, които само няколко години по-рано биха изглеждали като научна фантастика. V-2 вече е първата балистична ракета, достигнала границата на космоса по траекторията си. Me 262 е реактивен изтребител. Arado Ar 234 е реактивен бомбардировач. Но сред пленените машини има една, която дори днес изглежда необичайно.

Horten Ho 229.

Почти няма нормален корпус и опашка. Машината представлява огромно летящо крило с два реактивни двигателя. Братята Reimar и Walter Horten разработват проекта като високоскоростен самолет с малко челно съпротивление. Летящ прототип действително е изпитан през 1945 г., а недовършеният Ho 229 V3 е заловен от американците и днес се пази в Smithsonian.

И това е важно.

Защото легендата за германските летящи чинии често се разказва така, сякаш има само две възможности: или нацистите са имали обикновени самолети, или са притежавали антигравитационни дискове.

Истината между двете е по-интересна.

Германия действително разработва необичайни форми, реактивни двигатели, управляеми ракети, крилати оръжия и летателни апарати, които изпреварват много от масово използваните технологии на времето. След капитулацията Съединените щати започват мащабно събиране на германски самолети, двигатели, ракети, чертежи и специалисти. А германският ракетен екип около Wernher von Braun по-късно ще се превърне в част от американската ракетна програма.

Точно тук се ражда идеалната почва за конспирацията.

Ако V-2 е била реална...

ако реактивните самолети са били реални...

ако американците действително са прибрали технологии, които обществото не е познавало...

тогава какво още може да е съществувало?

Проблемът е, че след войната са намерени огромни количества документи за германските секретни оръжия. И сред тях няма надеждно военно досие за оперативен Haunebu, Vril-7 или диск, способен да лети извън атмосферата. Историческите изследвания проследяват тези истории главно до следвоенни публикации, а не до документи от самата война.

Но само пет години след капитулацията се появява човек, който казва:

Летящите чинии са реални.

И Германия ги е строила.

Името му е Rudolf Schriever.

**В следващата част:** как през 1950 г. двама европейски инженери почти едновременно заявяват, че германците са разработвали кръгли самолети, и как от една следвоенна история постепенно се ражда митът за Haunebu.