HAUNEBU И VRIL СЕ ПОЯВЯВАТ СЛЕД ВОЙНАТА

1871 година. Близо седем десетилетия преди Втората световна война британският писател Edward Bulwer-Lytton публикува романа The Coming Race. В него описва подземна цивилизация, която използва мистериозна сила, наречена **Vril**.

Това е художествена литература.

Но думата оцелява.

Окултни и езотерични среди започват да я използват като название на предполагаема космическа или жизнена енергия. А през 1960 г. книгата The Morning of the Magicians популяризира твърдението, че в предвоенна Германия е съществувало тайно Vril общество. Историкът Julian Strube проследява как след войната тези идеи постепенно се смесват с езотерични и крайнодесни митове за германски летящи дискове.

После легендата получава лице.

Maria Oršić.

Според историята тя е млада медиумка с изключително дълга коса, която заедно с други жени получава телепатични съобщения от същества около звездата Aldebaran. Съобщенията уж съдържат чертежи за двигател, използващ неизвестна енергия. Оттук се раждат Vril 1, Vril 7 и постепенно огромните Haunebu I, II и III.

Но тук има много сериозен проблем.

Не съществува надежден съвременен документ, който да потвърждава Maria Oršić като ръководител на такова общество. Няма архив на Vril Gesellschaft, няма проверим протокол за построен Haunebu и няма снимка с сигурен произход от времето на войната. Известните изображения и технически схеми се появяват много по-късно. Изследванията на произхода на мита сочат, че голяма част от днешната визуална представа за Haunebu е оформена едва през 80-те и 90-те години.

Това обаче не спира историята.

Haunebu II вече получава диаметър, екипаж, оръжия и предполагаема скорост.

Haunebu III става още по-голям.

Vril апаратите започват да летят извън атмосферата.

После се появява Andromeda-Gerät, огромен цилиндричен кораб, който уж може да пренася няколко диска.

И накрая легендата прави най-големия скок:

през 1945 г. тези машини не са унищожени.

Част от тях отлитат към Antarctica.

Така Base 211 от предишната ни поредица получава своите летателни апарати.

Но между измислената Vril енергия и реалната германска техника има един човек, който прави границата много по-размита.

Той действително съществува.

Действително разработва необичайна машина с форма на диск.

Действително работи върху нея по време на войната.

И през 1945 г. американците действително прибират част от материалите му.

Viktor Schauberger.

**В следващата част:** истинската Repulsine, идеята за „имплозия вместо експлозия“ и защо една реална експериментална машина по-късно се превръща в доказателство за антигравитационен диск.