ПРЕЗ 1950 ГОДИНА ДВАМА МЪЖЕ КАЗВАТ, ЧЕ ГЕРМАНИЯ Е ИМАЛА ЛЕТЯЩИ ЧИНИИ

Март 1950 година. От появата на американската мания по летящите чинии са минали само три години. И тогава в Европа се появява напълно различно обяснение за неизвестните обекти.

Може би не идват от космоса.

Може би идват от Германия.

На 24 март италианският инженер Giuseppe Belluzzo заявява, че по време на войната Германия и Италия са разглеждали проекти за кръгли летателни апарати. Само седмица по-късно германецът Rudolf Schriever разказва пред Der Spiegel за собствен проект, върху който твърди, че е работил по време на войната. Машината му представлявала централна кабина, около която се върти огромен кръг от лопатки. Според него проектът не успява да бъде завършен преди капитулацията, а чертежите му изчезват след войната. Именно тези публикации от 1950 г. са сред най-ранните публични твърдения за германски летящи дискове.

Но забележи нещо важно.

Schriever не говори за извънземни.

Не говори за антигравитация.

Не говори за пътуване до Луната.

Неговата машина използва познати за времето идеи за двигатели и въртящ се ротор. Разказът е необичаен, но все още се намира в света на авиацията.

После се появяват нови имена.

Georg Klein.

Richard Miethe.

Klaus Habermohl.

Различни автори започват да твърдят, че край Prague през 1945 г. е изпитван германски диск, способен да достига невероятни скорости. Един разказ потвърждава друг, но когато се търсят оригиналните военни документи, производствени поръчки, изпитателни протоколи или запазен прототип, следата изчезва. Германският военен архив по-късно съобщава, че в съхранените документи на Luftwaffe не е открито доказателство за подобна програма.

И точно тук започва преобразяването.

Следвоенният „кръгъл самолет“ постепенно се превръща в „летяща чиния“.

После към него се добавя антигравитация.

След това тайни общества.

После медиуми, които уж получават технически планове телепатично.

И накрая се появяват две имена, които днес са почти неразделни от легендата:

**Vril и Haunebu.**

Но има огромен проблем.

Думата Vril не идва от секретен архив на SS.

Появява се още през **1871 година**.

В художествен роман.

**В следващата част:** как измислена енергия от книга от XIX век, окултни общества и следвоенни автори създават историята за Vril, Haunebu и жена, която уж получава планове от друга звездна система.