АКО WASHINGTON ПАДНЕ, ПРАВИТЕЛСТВОТО ИМА КЪДЕ ДА ОТИДЕ

При ядрена война няма голям смисъл президентът, военните командири и всички ключови институции да останат събрани на едно място.

Затова американската система за продължаване на управлението не разчита само на един бункер.

Един от най-важните обекти е Raven Rock Mountain Complex на границата между Pennsylvania и Maryland. Старото му име е Site R. Министерството на отбраната днес напълно открито го описва като постоянна платформа, от която може да изпълнява основните си функции при прекъсване на нормалната работа. Дори съвременни договори показват текущи разходи за охрана, транспорт, хранене, поддръжка и строителство в комплекса.

Това не е музей от Студената война.

Мястото продължава да работи.

Другият обект е Mount Weather Emergency Operations Center във Virginia, приблизително 100 километра западно от Washington.

И тук вече не разчитаме на слухове.

В официален бюджетен документ на американското правителство Mount Weather е описан като комплекс от 564 акра, който осигурява инфраструктура за продължаване на държавните операции, управление при кризи, засекретени програми и други извънредни дейности. Само през определени години за модернизацията му са отделяни десетки милиони долари.

Тоест вече имаме поне три отделни типа защитени обекти.

Cheyenne Mountain — военен команден център.

Raven Rock — резервна инфраструктура на Министерството на отбраната.

Mount Weather — център за управление и продължаване на правителствените функции.

Към тях исторически добавяме Greenbrier за Конгреса.

Това вече започва да прилича на мрежа.

Само че не непременно на подземна железопътна мрежа.

Това е **мрежа за оцеляване на държавата**.

Различни ръководители.

Различни институции.

Различни места.

Ако един център бъде унищожен, друг трябва да продължи командването.

И точно тук конспирацията прави следващата крачка.

Ако обектите трябва да работят като една система, как комуникират?

Само чрез защитени комуникационни линии?

Или между тях съществува транспорт, който никога не е показан публично?

През 1995 г. Phil Schneider ще даде най-крайния отговор.

Според него в Америка не съществуват четири или пет големи подземни бази.

Съществуват **129**.

И те не са отделни.

Всички са свързани.

Не с обикновени влакове.

А с машини, които според него се движат под земята със скорост, близка до Mach 2.

**В следващата част:** откъде идва твърдението за 129 подземни града и защо една лекция от 1995 г. става основата на почти цялата съвременна легенда за DUMB базите.