ТЯ КАЗАЛА ДАТАТА, НА КОЯТО ЩЕ УМРЕ

Декември 1933 година. Преподобна Стойна е вече тежко болна. Жената, която години наред приема хора в малката стаичка над църквата „Св. Георги“ в Златолист, сякаш усеща, че времето ѝ свършва. Но според текста, който по-късно ще бъде представен като записки на Бояна Паликарова, Стойна не казва просто „скоро ще умра“. Тя посочва конкретна дата — 22 декември 1933 година. Разказът е още по-странен, защото според него десет дни по-рано тя вече брои оставащото време и настоява Бояна да бъде доведена при нея, за да запише онова, което трябва да остане след смъртта ѝ.

Стойна започва да разказва за живота си. За виденията. За България. За бъдещето. За човека. За света, който предстои.

И ДАТАТА, КОЯТО ПОСОЧВА ЗА СОБСТВЕНАТА СИ СМЪРТ, Е 22 ДЕКЕМВРИ.

На 22 декември 1933 година Преподобна Стойна действително умира в Златолист. БНТ посочва същата дата и пневмония като причината за смъртта ѝ. Но около края ѝ остава още един странен мотив — че тя отказва лекарства, сякаш не очаква спасение и не вярва, че този момент може да бъде отложен.

А това не е първият път, когато смъртта присъства в историите около нея. Още много по-рано близките ѝ разказват за необичайно състояние, в което изглеждала като мъртва и предварително предупредила да не я погребват. След дни се съживила. За хората около нея това се превръща в знак, че Стойна сякаш има различна връзка с границата между живота и смъртта.

ТЯ НЕ ПРОСТО ГОВОРИ ЗА СМЪРТТА.

СПОРЕД РАЗКАЗА ТЯ ЗНАЕ КОГА ЩЕ ДОЙДЕ НЕЙНАТА.

Но десетилетия преди собствената ѝ смърт в пророчествата, приписвани на Стойна, се появява друга смърт. Този път не на неизвестен човек.

На българския цар.

През 1925 година Борис III оцелява след покушение. А Стойна според запазения разказ казва думи, които по-късно ще звучат зловещо:

КУРШУМ НЯМА ДА ГО ВЗЕМЕ.

Но друг край го чака.