В пророчествата, които се разпространяват под името на Преподобна Стойна, има една сцена, която би изглеждала напълно нормално в съвременен филм за края на света. Огромно небесно тяло лети към Земята. Човечеството очаква катастрофа. Но непосредствено преди удара се случва нещо различно — обектът не се врязва в планетата, а остава в пространството между Земята и Луната и започва да се движи около нас като спътник. Същият разказ добавя, че планетата ще избегне унищожението, но новата маса наблизо ще бъде последвана от разместване на морета и океани.
Това вече звучи много по-различно от обикновено религиозно пророчество.
Няма ангели.
Няма огнен меч.
Няма Страшен съд.
ИМА КОСМИЧЕСКО ТЯЛО, ОРБИТА И ПРОМЯНА НА ОКЕАНИТЕ.
За жена, починала през 1933 година, езикът е удивително модерен. Днес знаем, че близък масивен обект действително би могъл чрез гравитацията си да влияе на приливите и на системата Земя–Луна. Това не означава, че подобен сценарий ни очаква. Но прави самия образ още по-впечатляващ: в разказа небесното събитие и земните последствия са свързани.
А след това картината става още по-мрачна.
В същия цикъл пророчества се говори за „заспали“ вулкани, които се събуждат. За прах в небето. За движение на планини. За промени във водата и сушата.
Сякаш появата на новото тяло е само първият удар.
НЕБЕТО СЕ ПРОМЕНЯ.
ПОСЛЕ СЕ ПРОМЕНЯ ЗЕМЯТА.
И ако това ти звучи като глобална картина, следващото предсказание става много по-близко.
Засяга България.
Река Струма.
Южната ни граница.
И море, което според Стойна един ден ще бъде много по-близо до нас.
В разказите тя вижда Струма огромна като Дунав.
А Бяло море — дошло към България.
Източници
Текстове и разкази, приписвани на Преподобна Стойна
Текстът представя разкази, твърдения или интерпретации; не е самостоятелно доказателство за описаните необичайни твърдения.
Част 04 от 07 · поредица
